О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 27.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 869/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Байрам Р. Х. и Р. С. Х., против решение №743 от 27.11.2014 г., постановено по в.гр.д. №1143/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1494/18.07.2014г., постановено по гр.д.№661/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при процесуални нарушения и в нарушение на материалноправни разпоредби. Сочи се, че от доказателствата по делото не се установява предаването на сумата 14 000 лв. от ищеца М. Т. на касаторите като капаро по предварителен договор. Същевременно се излагат съображения, че касаторите не са легитимирани да отговарят по предявения иск, тъй като Байрам Х. е сключил предварителен договор като пълномощник на собственичката на недвижимия имот, предмет на договора, К. И. Х.. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният положителен установителен иск и да бъдат присъдени разноски в полза на касаторите за касационната инстанция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени два процесуалноправни въпроса. Във връзка с първия въпрос – Процесуално легитимиран ли е пълномощника да отговаря по предявения иск за връщане на капарото в двоен размер, след като правните последици от сключения предварителен договор настъпват за упълномощителя във връзка със задължението на съда да обезпечи законосъобразното развитие на производството, проверявайки абсолютните процесуални предпоставки по отношение на надлежните страни в процеса?, се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отново във връзка с поставения въпрос се твърди, че обжалваното решение е недопустимо с оглед липсата на процесуална пасивна легитимация на касаторите. Наличието на предпоставките за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се посочва и по отношение на втория въпрос – Доказва ли реалното предаване на капарото, отбелязаното в предварителния договор, че подписването на „настоящия договор се смята за платежен документ” при липсата на подписи под „предал сумата” и „приел сумата” в същия предварителен договор? Сочи се, че поставения въпрос е решен в противоречие с Решение №174/23.07.2010г. по гр.д.№5003/2008г. на ВКС, ІV г.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. Т. Т..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №1494/18.07.2014г., постановено по гр.д.№661/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е признато за установено по отношение на ищеца М. Т. Т., че ответниците Байрам Р. Х. и Р. С. Х. дължат на ищеца сумата 28 000 лв. на основание запис на заповед от 19.06.2012г. С решението е отхвърлен предявеният установителен иск за разликата от 28 000лв. до 34 000 лв. като в тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответниците Байрам Х. и Р. Х. в частта му, с която е признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 28 000 лв. С атакуваното пред касационната инстанция решение №743 от 27.11.2014 г., постановено по в.гр.д. №1143/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е потвърдено решението на Пловдивски ОС в обжалваната му част. Въззивният съд е приел за установено, че по гр.д.№1890/2012г. на Асеновградски РС, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с което въз основа на представена от М. Т. запис на заповед от 19.06.2012г., са осъдени Байрам Х. и Р. Х. да заплатят на М. Т. сумата 34 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 15.10.2102г. Посочено е, че по делото е представен предварителен договор от 28.12.2011г. за продажба на недвижим имот, с който Байрам Х. като пълномощник на К. И. Х. се е задължил да прехвърли собствеността на имота срещу заплатена от М. Т. сума от 5 000лв. – представляваща капаро, обезпечаващо плащането на окончателна цена от 13 000 лв. Отразено е, че в предварителния договор страните са уговорили връщане на капарото в двоен размер. В решението е посочено също, че към договора има подписан Анекс от 18.01.2012г., с който купувачът М. Т. е заплатил още 8 000 лв. капаро. Прието е за установено, че на 2.04.2012г. е сключен нов предварителен договор за продажбата на същия имот, в който е отразен факта на заплащането от М. Т. общо на сумата 14 000 лв. като капаро по договора. Посочено е, че междувременно К. Х. е била продала имота на трето лице.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че ответниците Байрам Х. и Р. Х. са издали на 19.06.2012г. процесния запис на заповед, за да обезпечат евентуалното вземане на М. Т. за сумата 28 000 лв. – представляваща двойния размер на заплатеното капаро при несключване на окончателен договор и за сумата 6 000 лв. – обезщетение за вреди. Същевременно съдът не е приел за доказано твърдяното от ответниците каузално правоотношение – че между ищеца М. Т. и ответника Байрам Х. е бил сключен договор за заем в размер на 5 000 лв. и че записът на заповед е обезпечавал именно този договор. С оглед фактическите констатации във въззивното решение съдът е приел, че предявеният иск е доказан за сумата 28 000 лв. – поето задължение с редовен запис на заповед, обезпечаващ връщането на заплатеното капаро в двоен размер.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не обуславя допускане на касационно обжалване твърдението на касаторите, че обжалваното решение е вероятно недопустимо с оглед обстоятелството, че Байрам Х. и Р. Х. не са процесулно легитимирани да отговарят по иска, тъй като Р. Х. е сключил предварителния договор от 28.12.2011г. и предварителния договор от 2.04.2012г. като пълномощник на собственичката на имота К. И. Х.. Настоящото производство е по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ал.1ГПК и чл.417 т.9 ГПК и представлява продължение на производството, започнало със заявлението на М. Т. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на представен запис на заповед. Процесуално легитимиран да отговаря по предявен установителен иск в производството по чл.422 ГПК е лицето / в случая лицата/, срещу което /които/ е издадена заповедта за изпълнение. Въпросът дали съществува вземането срещу тези лица, е въпрос по съществото на спора в производството по чл.422 ГПК, а не по неговата допустимост.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК първи въпрос: Процесуално легитимиран ли е пълномощника да отговаря по предявения иск за връщане на капарото в двоен размер, след като правните последици от сключения предварителен договор настъпват за упълномощителя във връзка със задължението на съда да обезпечи законосъобразното развитие на производството, проверявайки абсолютните процесуални предпоставки по отношение на надлежните страни в процеса? – не представлява въпрос, обуславящ наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда по съществото на спора, тъй като е свързан с допустимостта на производството по чл.422 ал.1 ГПК. Както бе посочено по-горе, меродавно за процесуалната легитимация на ответника в производството по реда на чл.422 ГПК е обстоятелството срещу кого е издадена заповедта за изпълнение. В тази връзка следва да се отбележи, че не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация. С посочените от касаторите решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, не се установява наличие на задължителна практика на ВКС, която да е в противоречие с обжалваното решение. Напротив – с решение №43/11.03.2013г. по т.д.№325/2012г. на ВКС, ІІ т.о, изрично е посочено, че процесуално легитимиран по иска по чл.422 ал.1 ГПК е длъжникът, издател на записа на заповед.
В производството по установителен иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект чрез съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Установяването на каузалното правоотношение е от значение за установяване на причините, поради които е издаден записа на заповед, т.е за установяване на задълженията, които е поел издателя и които е обезпечил с редовния по см. на чл.535 ТЗ запис на заповед. В тази връзка за настоящия спор е неотносимо обстоятелството дали страните са могли да сключат окончателен договор и дали издателят Байрам Х. е действал като пълномощник или като посредник на К. Х..
Не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация и по отношение на втория въпрос: Доказва ли реалното предаване на капарото, отбелязаното в предварителния договор, че подписването на „настоящия договор се смята за платежен документ” при липсата на подписи под „предал сумата” и „приел сумата” в същия предварителен договор? Отговорът на въпроса „дали и налице реално предаване”, е обусловен от конкретните клаузи на конкретния договор и от начина, по който в договора е отразено заплащането на капарото /в случая страните са посочили в чл. 2 договора от 2.04.2012г., че подписването на договора се смята за платежен документ за сумата 14 000 лв./. В тази връзка въпросът, поставен по-горе, е от значение за правилността на решението и е неотносим за преценката за допустимостта на касационното обжалване.
Непосочването в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат поддържаните допълнителни основания за това. За пълнота на изложението с оглед посочената в касационната жалба допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, следва да се отбележи, че цитираното от касаторите Решение №174/23.07.2010г. по гр.д.№5003/2008г. на ВКС, ІV г.о. не е относимо към конкретния правен спор и не установява, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №743 от 27.11.2014 г., постановено по в.гр.д. №1143/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :