О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 07.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч. гр. д. № 3512/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 48599 от 16.04.2015 г. на В. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Н. М. oт АК-Р., срещу определение № 5205 от 06.03.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 16673/2014 г. по описа на Софийския градски съд, AO, III-В състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх. № 1030705/05.08.2013 г. срещу протоколно определение от 15.05.2013 по гр.д. № 6028/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 28 състав, като недопустима и е прекратено производството по ч.гр.д. № 16673/2014 г. по описа на Софийския градски съд, AO, III-В състав. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по подробни съображения, изложени в частната жалба.
Ответниците по частната жалба Г. Р. Д., В. Р. Д., Т. Г. Н. и В. Й. Д., всички от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивния съд е оставил без разглеждане подадената частна жалба против протоколно определение от 15.03.2013 г., постановено по гр.д. № 6028/2012 г., с което съставът на Софийския районен съд е приел, като недопустимо съединяването на иск за признаване на собственост, въз основа на изтекла придобивна давност с иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, като е „оставил без уважение искането за признаване на ищеца за собственик по давност за периода от 06.02.2002 г. до 09.02.2012 г. за собственик на имота” и е разпоредил препис от молбата от 27.02.2013г. на ищеца, исковата молба и протокола от с.з. да се изпрати на председателя на І ГО с преценка за образуване на отделно гражданско дело. Изложени са съображения, че постановеният съдебен акт от първоинстанционния съд не подлежи на обжалване по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, тъй като макар и с непрецизна формулировка, първоинстанционният съд е постановил разделяне на предявените първоначално съединени искове по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК, което е по движение на делото и не прегражда неговото развитие, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
Въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, съгласно която на обжалване с частна жалба подлежат определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. В процесния случай с обжалваното първоинстанционно определение е прието, че не са налице условията за съединяване на искове, същите следва да бъдат разгледани в отделни производства, поради което като препис от молбата за съединяване, в едно с копие от исковата молба и копие от протоколното определение са изпратени на председателя на I ГО при СРС, с оглед преценка за образуване на отделно дело. Съгласно разпоредбата на чл. 210 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, а когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Определението, с което съдът постановява разделянето на исковете в отделни производства не подлежи на обжалване, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито неговата обжалваемост изрично е предвидена в закона. Разпоредбата на чл. 210 ГПК не предвижда обжалваемост на категорията определения, с които се съединяват и разделят предявените искове, а по своята правна същност те не са от категорията на преграждащите актове, тъй като с тях не се слага край на производството по делото. Следователно, правилна е преценката на въззивния съд, че подадената частна жалба срещу определението за разделяне на иска за признаване на ищеца за собственик по давност на имота от иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, за разглеждане в отделно производство, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Като е съобразил изложеното, съдът е постановил законосъобразно определение.
Релевираните в частната жалба твърдения за отказ от правосъдие и нарушаване на ищеца на правото на защита са неоснователни, доколкото с обжалваното определение нито се прегражда, нито се накърнява правото на ищеца на защита, тъй като по предявения установителен иск за собственост ще се образува ново гражданско дело, по което ще продължи разглеждането на този иск по същество. Що се отнася до произнасянето на съда по подадената частна жалба в закрито заседание, правата на частния жалбоподател не са накърнени, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а ако съдът прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание. Действително пълномощникът на частния жалбоподател е поискал жалбата му във въззивното, а и в касационното производство, да бъде разгледана в открито съдебно заседание, като се е позовал на правилата на Хартата на основните права на Европейския съюз и на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, без обосновка кое налага съдът да извърши преценка, че частната жалба следва да се разгледа в открито съдебно заседание, или както го нарича частния жалбоподател „публичен процес”. В случая с прилагането нормите на ГПК и произнасянето на въззивния съд по частната жалба в закрито заседание е изпълнено изискването на закона, в който смисъл не са нарушени нормите както на Хартата, така и на Европейската конвенция. Същото се отнася и до разглеждането на частната жалба пред Върховния касационен съд в настоящото производство, а искането за преюдициално запитване във връзка с приложението на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз в настоящия случай се явява неоснователно.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно и в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5205 от 06.03.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 16673/2014 г. по описа на Софийския градски съд, AO, III-В състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. С. С. от [населено място] вх. № 1030705/05.08.2013 г. срещу протоколно определение от 15.05.2013 по гр. д. № 6028/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 28 състав, като недопустима и е прекратено производството по ч.гр.д. № 16673/2014 г. по описа на Софийски градски съд, AO, III-В състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: