О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 14.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 412 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №163,постановено на 03.08.2009г. по ч.гр.д. №289/2009г. Ямболският окръжен съд е подтвърдил определение №205 на Ямболския районен съд,постановено на 03.06.2009г. по гр.д. №1137/2008г.,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения установителен иск.
Определението е обжалвано от “Б”ООД-гр. Ямбол,което поддържа,че същото е неправилно,тъй като е налице правен интерес от предявяването на иска,обусловен от становището на общината за вида на постройката /метален павилион/. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като твърди,че въпросът за допустимостта на предявяването на установителния иск с оглед изискването за наличие на правен интерес е решен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на поддържаната теза сочи решение №232/23.02.2006г. по гр.д. №2792/2004г. на ІV ГО на ВКС и решение №277/07.03.2006г. по гр.д. №2942/2004г. на ІV ГО на ВКС. Поддържа също така,че въпросът за наличието на правен интерес от установяване правото на собственост в случая е и от значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК О. Я.,имаща качеството ответник в настоящето производство, изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища,в които съдът се е произнесъл по въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,т.е. по въпроси,свързани с приложението на нова материалноправна или процесуалноправна норма или неясна правна норма,по приложението на която липсва съдебна практика,респ. са налице обстоятелства, сочещи на необходимост от промяна на константната съдебна практика. Нито една от тези хипотези в случая не е налице.
Производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху метален павилион кл.2 по причина липса на правен интерес от заявяването на подобна претенция срещу посочения в исковата молба ответник,тъй като ответникът не оспорва обстоятелството,че предявилото иска лице е собственик на процесния павилион.
Извършената от съда преценка за наличието на предпоставките за допустимост на предявения установителен иск съответствува изцяло на константната съдебна практика, според която наличието на правен интерес се счита за абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Всеки разполага с процесуалната възможност да сезира съда с искане за защита на своите лични или имуществени права,но заявяването на тези права чрез иск за тяхното установяване е допустимо само при наличие на правен интерес спрямо конкретния ответник,който с извънсъдебното си поведение оспорва или смущава именно правото,чието установяване се иска. Обстоятелства, сочещи на необходимост от промяна на така установената константна практика с оглед особеностите на конкретния случай не са налице – наличието на заповед на кмета на общината за изземането на терена,върху който се намира сградата не представлява подобно обстоятелство,което да сочи на наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск за правото на собственост върху тази сграда при условие,че законът предвижда възможност за обжалване на тази заповед по административен ред.
В съответствие с константната съдебна практика въззивният съд е приел,че наличие на интерес от установяването,съответно интерес от предоставяне на съдебна защита има тогава,когато ищецът е собственик на вещта и друго лице оспорва или смущава правото му без да владее или държи вещта и е предприело действия,с които по същество оспорва правото на собственост на ищеца. Наличието на друг спор между страните, касаещ вида на вещта,респ. законността на строежа,за чието разрешаване е налице специален ред,не обуславя наличие на правен интерес от установяване съществуването на неоспорени права.
Сочените от жалбоподателя решения на ВКС касаят съвършенно различна хипотеза на предявена претенция за премахване на постройки. Даденото в тях разрешение в случая е неприложимо и не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №163,постановено на 03.08.2009г. по ч.гр.д. №289/2009г. по описа на Ямболският окръжен съд по подадената от “Б”ООД” частна жалба вх. №971/17.08.2009г.
Председател:
Членове: