О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 15.09.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 379 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
[фирма] обжалва определение № 747 от 28.12.2015 г., постановено по ч.т.д. № 2658 /15 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд на Р България, Търговска колегия. Счита, че определението е преграждащо пътя на защита на частния жалбоподател и като такова подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Р България. Неправилно съставът на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд бил приел, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд от 28.05.2015 г. , постановено по гр.д. 1995/2015 г. по описа на САС , 4 състав , с което е обезсилено определението на СГС от 07.04.2015 г., постановено по ч.гр.д. 16 612/13 г. не прегражда пътя на защита, поради което не може да бъде разгледана и производството по образуваното пред ВКС дело да бъде прекратено. Крайният правен ефект от обжалвания съдебен акт, постановен от Софийски апелативен съд, според частния жалбоподател е отказ съдът по този ред да разгледа направената от [фирма] претенция за замяна на паричната гаранция. С обжалвания акт се преграждал пътя на защита, тъй като молбата не се приемала за разглеждане. Моли да се приеме, че обжалваното определение е преграждащо пътя на защита, да бъде отменено и да бъде разгледана частната жалба на [фирма] и да бъде уважена като се замени обезпечителната мярка запор върху банковата сметка на „С.“ в [фирма] с парична гаранция (залог на пари) в размер на 60 560 лв, внесена по сметка на ВКС, без да се иска съгласието на другата страна.
Ответникът по тази частна жалба [фирма] не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи намира следното:
С обжалваното определение, друг състав на Търговска колегия, Върховен касационен съд е приел, че частната жалба на [фирма] е подадена в срок, но актът, срещу който е подадена не попада в категорията съдебни актове, подлежащи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Върховният касационен съд в друг съдебен състав е установил, че с определение от 06.12.2013 г. по гр.д. 16612/13 на СГС, ГО, ІІ Г въззивен състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 60 498,04 лв чрез налагане на запор върху банковите сметки на [фирма]. По предявения пред ОС – Габрово иск са постановени решения на първоинстанционния съд и на Апелативен съд Велико Т. и въззивното решение е обжалвано пред ВКС. С определение № 120 от 24.02.2015 г. ч.т.д. 573/15 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение е спряно изпълнението на въззивното решение по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК въз основа на внесена от касатора на 23.02.2015 г. гаранция в размер на 60 560 лв по сметката на ВКС. За да обезсили определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] въззивният съд бил приел, че е компетентен да се произнесе по молбата от 26.03.2015 г. за замяна на допусната обезпечителна мярка запор на банкови сметки със залог в пари, внесена по сметка на ВКС във връзка със спиране на изпълнението на въззивното решение, е Върховният касационен съд, пред който делото е висящо.
С оглед на тези данни, съдът намира, че подлежат на обжалване определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащия определения и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства. Определението на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу определение е допустимо да бъде обжалвано по условията и реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК когато въззивният съд по повод подадена частна жалба е отменил първоинстанционното определение, с което е отказана замяна на допуснато обезпечение с друг вид обезпечение и е заменил наложената обезпечителна мярка с друга.
Настоящият съдебен състав констатира, че Върховният касационен съд с обжалваното определение се е произнесъл по частна жалба на [фирма] срещу определение № 1442 от 28.05.2015 г. по ч.гр.д. 1995/15 г., на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено определение от 07.04.2015 г. по гр.д. 16612/13 г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] с искане по чл. 389, ал. 2 от ГПК и е оставена без разглеждане молбата от 26.03.2015 г. от [фирма], съдържаща искане по чл. 389, ал. 2 ГПК и е прекратено производството по делото.
С посочената молба от 26.03.2015 г. по гр.д. 16 612/13 г. СГС, ІІ Г състав е поискана замяна на допусната срещу [фирма] в качеството му на бъдещ ответник, обезпечителна мярка запор на банкова сметка, със залог на парични средства. Обосновал е интереса си с допуснато обезпечение по реда на чл. 282 от ГПК пред Върховния касационен съд по касационната жалба на [фирма]. Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба. По частната жалба на [фирма] , Софийски апелативен съд на основание чл. 274 от ГПК е обезсилил определението, считайки че компетентен да се произнесе по искането на [фирма] е Върховният касационен съд, който е постановил определението по реда на чл. 282 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е компетентен единствено да разгледа частната жалба срещу определението на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определението на СГС за оставяне без уважение искането на [фирма] за замяна на обезпечителната мярка запор на банкова сметка със залог на парични средства. В обжалваното определение е прието, че Върховният касационен съд не е компетентен да се произнесе по частната жалба срещу определението на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено определението на Софийски градски съд и е прекратено производството по искане за замяна на обезпечителна мярка запор на банкови влогове с предоставяне на залог на парични средства. Прието е, че така обжалваното определение на Софийски апелативен съд не е преграждащо защитата на молителя – чл. 274, ал. 1 от ГПК, нито е изрично предвидено да подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд – чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК.
Молителят [фирма] пред първоинстанционния съд е поискал замяна на допусната обезпечителна мярка като е изразил готовност да учреди залог на парични средства. Софийски апелативен съд е преценил, че както първоинстанционният, така и въззивният съд вече нямат правомощия да се произнесат по това искане, тъй като делото е висящо пред Върховен касационен съд и е приел, че е недопустимо произнасянето в този случай.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на състава на Върховния касационен съд са основани на закона. Определенията относно обезпечение на исковете, включително замяната на обезпечение не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, освен ако в закона не е изрично предвидено тяхното обжалване. С ТР 1/2010 от 24.06.2010 г. по т.д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е предвидено, че в частта за обезпеченията определенията имат несамостоятелен, привременен характер. Допуснатите обезпечителни мерки могат да бъдат отменени или заменени. Целта на обезпечението е да се подготви изпълнителния процес за съдебно установено, присъдено или преобразувано право. Компетентен да се произнесе по искането за отмяна или замяна на обезпечение е съдът, пред който делото е висящо, както е подчертано и в посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Определенията на съда подлежат само на двуинстанционно разглеждане като Върховният касационен съд е компетентен само в хипотезата по чл. 396, ал.2 , изр. 2 от ГПК когато въззивният съд за първи път допусне обезпечение. Само тогава въззивното определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Следователно всички определения в обезпечителното производство включително по допустимостта на искането законодателят не е предвидил да подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд на Р България.
Обжалваното определение не е преграждащо за защита, тъй като не лишава от възможност жалбоподателя [фирма] да предяви искането си пред компетентния съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, в посочения състав
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 747 от 28.12.2015 г. по ч.т.д. 2658/15 г., Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.