4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София,31.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 826 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Т., срещу определение № 229 от 07.01.2015г. по в.ч.гр.д. № 366/2014г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на определение от 03.10.2014г. по т.д. № 1403/2012г. на Великотърновски окръжен съд е отменено на основание чл.248 ГПК решение № 60 от 23.06.2014г. по т.д. № 1403/2012г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която НАП е осъдена да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ разноски в размер на 1 110 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е нарушен принципът на равнопоставеност на страните в гражданския процес, залегнал в чл.9 ГПК. Поддържа, че в хода на производството по несъстоятелност и в съпътстващите искови производства не може да намери приложение общото правило на чл.78, ал.3 ГПК, тъй като в това специално по своята същност производство разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в несъстоятелност не могат да бъдат изплатени предварително и доказателството за изплащането им да бъде представено в хода на осъдителните производства, а от друга страна неплащането им е пречка за присъждането им. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради произнасяне на въззивния съд по процесуалноправни въпроси, които се разрешават противоречиво от съдилищата:
1. Следва ли да се приложи изискването за заплащане предварително на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, дължимо в хода на съпътстващите отменителни производства по чл.647 ТЗ, и ако се приложи, по какъв ред следва да се извърши това предварително плащане, след като всички разплащания след откриване на производството по несъстоятелност се извършват от особената сметка на длъжника при спазване на императивното правило за предварително съгласие от страна на съда по несъстоятелност?
2. Допустимо ли е съдът по несъстоятелност да откаже да даде разрешение за заплащане на договорените суми за адвокатско възнаграждение на процесуален представител на длъжника в несъстоятелност от особената сметка на длъжника в противоречие с чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, с аргумент, че същите трябва да бъдат присъдени в полза на ответника с влязъл в сила акт, а с актовете си окръжните съдилища, разгледали отменителните искове, да искат същите да бъдат предварително изплатени, за да бъдат присъдени?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че претендираните от ответника разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, не следва да бъдат присъждани, тъй като не са направени, каквото е изискването на чл.78, ал.1 ГПК и т.1 на ТР № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Изложил е съображения, че няма основание да се изключи приложението на разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в производството по несъстоятелност и в съпътстващите го производства, като е приел, че синдикът на дружеството в несъстоятелност има правомощие с разрешение на съда по несъстоятелност съгласно чл.658, ал.1, т.9 ТЗ да се разпорежда с паричните суми по откритата особена сметка с цел извършване на разноски по съдебни производства, в които това дружество участва, след което дружеството ще има право да претендира направените от него разноски. Приел е, че не е предмет на производството въпросът за дължимостта на адвокатското възнаграждение от несъстоятелното дружество на упълномощения адвокат, а за ангажиране на отговорността на другата страна по делото. Изложил е и съображения, че отговорността за разноски е санкционна последица, която се урежда от императивни правила, и поради това не е допустимо съдът да налага санция по справедливост, по аналогия или чрез поправително тълкуване на закона.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния жалбоподател първи процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Поради това този въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания въззивен акт. Частният жалбоподател е представил решение № 63 от 11.07.2014г. по гр.д. № 1405/2012г. на Великотърновски окръжен съд, определение от 13.11.2014г. по гр.д. № 1401/2012г. на Великотърновски окръжен съд, определение от 15.07.2014г. по гр.д. № 1396/2012г. на Великотърновски окръжен съд и определение от 05.11.2014г. по гр.д. № 1402/2012г. на Великотърновски окръжен съд, върху които не е направено отбелязване да са влезли в сила, поради което тези съдебни актове не доказват противоречива практика по смисъла на посочената разпоредба. Определение от 03.10.2014г. по т.д. № 1403/2012г. на Великотърновски окръжен съд не формира противоречива практика, тъй като е постановено в рамките на настоящото производство и е отменено с обжалваното определение. В представеното определение от 19.04.2013г. по гр.д. № 659/2011г. на Великотърновски окръжен съд формулираният процесуалноправен въпрос не е обсъждан и поради това този акт също не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с ТР № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване на чл.78 ГПК, което следва да намери приложение предвид липсата на изрична правна норма, уреждаща отговорността за деловодни разноски в разглежданата по настоящото дело хипотеза.
Вторият процесуалноправен въпрос не е относим към мотивите на въззивния съд, който не го е обсъждал, тъй като е ирелевантен за предмета на производството. Поради това формулираният втори въпрос не може до обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 229 от 07.01.2015г. по в.ч.гр.д. № 366/2014г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: