О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София , 13.12. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4064/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. срещу въззивно решение №188/09.012014г. по гр.д. №9140/2011г. на Софийски градски съд. В общото приложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадените касационни жалби са изложени твърдения за това, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно въпроса за договор с невъзможен предмет. В случая договорът в нотариална форма е сключен преди да бъде завършена сградата до степен „груб строеж”, т.е. отделните обекти в сградата не са съществували като самостоятелни обекти на собственост. В нотариалния акт не е описан и приложен никакъв архитектурен проект.Следователно към момента на договора не е съществувал процесният сутерен. Договорът за продажба на част от строеж, която не е индивидуализирана, е договор с невъзможен предмет /Р-364/2010г., ІV г.о./. Решението противоречи на ТР№1/2012г. ОСГК.
Ответникът по касация К. Г. М.-Д. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Сочи, че касационните жалби са недопустими. Не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението поради липса на формулиран релевантен за делото правен въпрос.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуални допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Въззивното решение е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решение от 27.11.2009г. по гр.д.№14415 на Софийския районен съд в частта, с която е признато за установено по предявения от К. М.-Д. срещу Д. И., Р. И. и Н. И., че ищцата е собственик на основание договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 32,81991г. на първи жилищен етаж с площ 128,75 кв.м. в двуетажна жилищна сграда, на 2/3 ид.ч. от сутерена с площ 128,75 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части жилищната сграда, намираща се в гр.-Б., [улица], и на ? от 1/3 ид.ч. от 496/1011 ид.ч. от УПИ V-349, кв.35 по плана на [населено място], в който имот е построена сградата. Ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението на така описаните имоти. В останалата част по исковете срещу други физически лица решението е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на процесните имоти по силата на деривативно придобивно основание – договор за покупко-продажба. Той е сключен със С. В. Й. на 04.07.1991г. и е обективиран в нот.акт №32/1991г. Договорът за покупко-продажба на процесните имоти е действителен.Възражението, че част от неговия предмет – сутеренът, не представлява магазин, не се основава на установеното по делото.Договорът има възможен предмет, тъй като съгласно СТЕ в процесната сграда е обособен сутерен, описан в същия договор като магазин, поради стопанското предназначение на помещенията – бар закуска и бюфет бар. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото и е приел, че праводателят на ищцата С. Й. е придобил идеални части от парцел V-349 през 1969г, започнал е извършването на строеж в парцела въз основа на разрешение за строеж, издадено на него и дъщеря му В.. На Й. по реда на ЗТСУ /отм./ е учредено и право на строеж от останалите съсобственици със заявление от 23.05.1991г. Към тази дата сградата не е била завършена до степен „груб строеж”, поради което правото на строеж в обема, до който е било учредено, има предмет. Ето защо правото на собственост върху сградата /първи етаж и сутерен/ е възникнало в полза на С. Й. в качеството му на суперфициар, поради което е неприложима разпоредбата на чл.92 ЗС за останалите съсобственици на парцела. Съществуващият сутерен и сграда-еднолична собственост на Й., са били пристроени. Собствеността върху пристроеното и узаконено строителство принадлежи на собственика на постройката на съществуващата сграда съгласно чл.97 ЗС. Преобретателката К. Д. е придобила правото на собственост по силата на договора от 1991г. Прехвъреният имот не е бил обект на наследствено правоприемство и нотариален акт №38/2000г. не легитимира В. И. като собственик. Ответниците П. И., Н. И. и Р. И. притежават само от земята 1/3 ид.ч от 496/1011 ид.ч., но не и право на собственост от етажа и сутерена.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
В разглеждания случай посочената в изложението необоснованост на обжалвания акт не може да предпостави допускане на касационно обжалване. Изводите са изградени въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. и експертните заключения. По своята същност изложеното в тази част съставлява касационно оплакване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Необосноваността не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Тя не е самостоятелно основание по чл.280,ал.1 ГПК, а е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на вече допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение. Посоченото, че към нотариален акт №32/1991г. липсвал архитектурен проект, поради което към момента на договора не е съществувал процесният сутерен, а оттук и че договорът за продажба на част от строеж, която не е индивидуализирана, е договор с невъзможен предмет, не представлява правен въпрос, съгласно ТР№1/2010г., ОСГТК, по който да се е произнесъл въззивният съд, който да е бил предмет на спора пред него и да е бил включен в решаващите му изводи. Когато ищецът претендира съществуването на едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. С тези свои процесуални действия страните очертават предмета на доказване. Касаторът не може да въвежда нови фактически твърдения и възражения в касационното производство, каквито в случая се релевират. Въззивният съд е приел за установена конкретна фактическа обстановка и е направил релевантни за спорните въпроси правни изводи. Касаторите не формулират процесуални въпроси в тази връзка, а поставят нови фактически въпроси за това дали е бил изграден сутеренът като обект на собственост към момента на прехвърлянето. Посочените решения на ВКС, разглеждащи казуси, различни от настоящия, са неотносими.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски, съгласно приложения договор за правна защита в размер на 500 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №188/09.012014г. по гр.д. №9140/2011г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. да заплатят на К. Г. М.-Д. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на общо 500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: