Определение №528 от по гр. дело №99/99 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 528
 
 
гр. София, 21.05…2010 г.
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА  РУСЕВА
                                                                                       ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                                                                   
                                                                   
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 99/10г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:           
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М”О. , гр. Б. срещу въззивно решение № І* от 09.10.09г., постановено по гр.д. № 381/09г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен предявения ревандикационен иск с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 45 от 28.04.09г., постановено по гр.д. № 154/08г. на П. районен съд в частта, с която “М”О. , гр. Б. е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на Н. К. Н. и на С. К. Н. владението върху 2/10 ид.части (по 1/10 ид.част за всеки от ищците) от поземлен имот № 0* с площ от 7532 кв.м., находящ се в землището на с. Л., м.”М”.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство Н. Н. и С. Н. , както и ответниците З, К. С. , С. С. и В. Г. са наследници по закон на П. И. Х. , починал през 1987г., и че на същите е възстановено правото на собственост върху процесния имот и други имоти по реда на ЗСПЗЗ. С нот.акт № 147/05г. посочените ответници са продали имота на ответницата Р, а тя от своя страна го е продала на ответното дружество с нот.акт № 89/06г. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че двата договора за покупко-продажба нямат вещнопрехвърлително действие по отношение на собствената на ищците общо 1/5 ид.част от имота и че предявеният срещу ответното дружество ревандикационен иск е основателен, тъй като същото владее целия имот. Прието е също, че извършената от З. И. , К. С. , С. С. и В. Г. сделка е относително недействителна по отношение на ищците и не може да им се противопостави съгласно чл.76 ЗН, освен ако при бъдеща делба имотът не се постави в дял на прехвърлителите.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е предявяване на иск за собственост на имот, предмет на разпоредителна сделка по чл.76 ЗН, преди разрешаването в делбено производство на въпроса по възлагането на имота като условие за настъпване на правните последици на разпоредителната сделка по чл.76 ЗН, както и по въпроса за съотношението между липсата на вещнопрехвърлителен ефект и относителната/висяща/ недействителност на разпоредителна сделка по чл.76 ЗН, при липса на разрешен преюдициален въпрос по възлагане на имота, обект на разпореждане, в рамките на делбен процес, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС– ТР № 1/04г. Поддържа се също, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса дали, с оглед принципа на концентрационното начало, при направено от ищеца изменение на иска (преминаване от установителен иск към осъдителен) ,ответникът може процесуално валидно, в рамките на допълнителния си отговор по уточнената/изменена/ искова молба, да допълни защитната си теза с материалноправни възражения, които е могъл да направи и против първоначално предявения иск, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тези разпоредби на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г на ОСГТК).
В разглеждания случай посочените от касатора правни въпроси във връзка с приложението на чл.76 ЗН нямат никакво отношение към предмета на настоящото дело и не обуславят неговия изход (това се отнася и за изразеното от въззивния съд принципно становище в тази насока), тъй като предявеният срещу него иск е за предаване владението върху собствената на ищците 1/5 ид.част от процесния имот, за която въззивният съд е приел, че сключените сделки нямат вещнопрехвърлителен ефект, доколкото първата сделка е сключена без тяхното участие, а не се отнася за прехвърлените му от останалите сънаследници идеални части от имота, на които същите са били собственици, по отношение на който биха намерили приложение дадените в ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения по приложението на тази разпоредба, още повече, че в случая такава претенция от ищците не е заявена. Ето защо първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай във връзка с посочените предпоставки релевантни доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от “М”О. , гр. Б. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № І* от 09.10.09г., постановено по гр.д. № 381/09г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар