О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 03.10.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1656/2016
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. Г. от [населено място] против определение № 817 от 07.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1021/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от съдебно заседание на 20.11.2015 г. по т. д. № 1949/2013 г. на СГС, VІ-12 състав за връщане на подадената от посоченото лице частна жалба вх. № 104673 от 26.08.2015 г.
Частната касаторка моли за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно с твърдението, че до този момент е изпълнявала стриктно указанията на съда и е внасяла държавна такса по всяка своя частна жалба. Счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: „При направено от мен изрично искане за провеждане на процедурата по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса по депозираната от мен частна жалба от 26.08.2015 г. срещу разпореждане на СГС, VІ-то търговско отделение, 12-ти състав от 31.07.2015 г. следвало ли е да бъде проведено това производство преди да бъде придвижена частната жалба до по-горестоящия съд за произнасяне по чл. 278 ГПК и следвало ли е въззивният съд да съобрази ангажирани доказателства относно липсата на надлежно уведомление за оставяне без движение на частната ми жалба, свързани с това, че това уведомление на съда не е получено лично /В частност какво е значението на направеното искане за извършване на съдебно-графологична експертиза/.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 25.04.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждане от съдебно заседание на 20.11.2015 г. по т. д. № 1949/2013 г. на СГС, VІ-12 състав за връщане на подадената от посоченото лице частна жалба вх. № 104673 от 26.08.2015 г., въззивният съд е приел, че страната-частен жалбоподател не е изпълнила дадените й с разпореждане от 02.10.2015 г., надлежно съобщени й лично на 15.10.2015 г., указания за внасяне на дължимата по жалбата държавна такса.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частната касаторка въпрос, свързан с производството по възстановяване на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК, не отговаря на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото. Този извод се налага от обстоятелството, че в мотивите на въззивния акт липсва обсъждане на този въпрос, нито за решаващия състав е съществувало задължение да го обсъжда, доколкото първоинстанционният съд изобщо не е бил сезиран с искане за възстановяване на срок. Що се отнася до втората част на въпроса – дали съдът е следвало да съобрази ангажираните доказателства относно липсата на надлежно уведомление за оставяне без движение на частната жалба, същият не може да обоснове допускане на касационния контрол, доколкото представлява оплакване за неправилност на обжалвания акт, което, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е относимо към разглеждането на жалбата по същество, а не към производството по допускането й до касационно разглеждане.
Освен поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради недоказаност на поддържаните от частната касаторка основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – в подкрепа на първото основание изобщо не е посочена практика на Върховен касационен съд, а второто основание е заявено само бланкетно (чрез цитиране на законовата разпоредба), без да е обосновано наличието на двете кумулативни предпоставки на същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 817 от 07.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1021/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: