3
определение по ч.гр.д.№ 458 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 25.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 458 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Надежда И. К. срещу определение № 2120 от 23.07.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 2167 от 2012 г., с което по същество е потвърдено определение от 14.06.2012 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 7935 от 2012 г. в частта му по иска за делба на 86 бр.налични поименни акции от капитала на [фирма].
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от жалбоподателя незадължителна практика на съдилищата /решение № 632 от 30.11.2007 г. по гр.д.№ 17 от 2007 г. на Смолянския районен съд/ по процесуалноправния въпрос: допустима ли е съдебна делба на поименни налични акции. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 29.08.2012 г. ответниците по частната жалба Д. П. З., В. А. З. и [фирма] оспорва същата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на Варненския окръжен съд на 01.08.2012 г., а частната жалба е подадена на 08.08.2012 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая не са налице посочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Действително, по посочения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос /допустима ли е съдебна делба на поименни налични акции/ се констатира противоречие между обжалваното определение и приетото в решение № 632 от 30.11.2007 г. по гр.д.№ 17 от 2007 г. на Смолянския районен съд. Към настоящия момент обаче това противоречие в съдебната практика вече е преодоляно: В определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 24 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., с което е допуснато до касационно обжалване определение на Ямболския окръжен съд именно поради противоречието му с горепосоченото решение на Смолянския районен съд по гр.д.№ 17 от 2007 г., ВКС е дал задължителен за страните и съдилищата в страната отговор на правния въпрос: допустима ли е делба на поименни акции. Обжалваното по настоящото дело определение на Варненския окръжен съд съответства на приетото в горепосоченото определение на ВКС, което, както бе посочено по-горе, представлява задължителна съдебна практика. Поради това не е налице основанието нито на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, нито на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Както бе разяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по конкретен правен казус няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В настоящия случай, по поставения от жалбоподателката правен въпрос има съдебна практика, включително и задължителна такава /горепосоченото определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 24 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/, която не се налага да бъде променяна, тъй като след нейното формиране не са настъпили промени в обществените отношения и в законодателството.
С оглед на всичко гореизложеното касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Надежда И. К. срещу определение № 2120 от 23.07.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 2167 от 2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.