О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
гр. София, 24.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 39 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 297 от 13.10.2008 год. по гр. д. № 612/2008 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция е оставил в сила първоинстанционното решение от 21.05.2008 год. по гр. д. № 101/2005 год. на Брезнишкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. М. М. от гр. С. против П. Г. М. от с. Б., община Б. иск за признаване, че наследодателят му М. /Михаил/ М. Д. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на описаните в решението земеделски земи в землището на с. Б..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът И, чрез пълномощника му адвокат В. П. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му.
Ответникът П. М. не е взел становище по жалбата.
В изпълнение указанията на въззивния съд по чл. 285, ал. 1 ГПК, касаторът в допълнителна молба е изложил като основание за допускане касационното обжалване на решението това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и приложил три решения от практиката на ВКС по конкретни спорове, поддържайки, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с тях.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като ищецът е поддържал, че заявените от него имоти за възстановяване неправилно са възстановени на братята М. и Г. М. Д. , тъй като към момента на образуване на ТКЗС неговият наследодател М е бил техен собственик. Въззивният съд, преценявайки данните по делото от справката на „Държавен архив” приел, че земеделските земи са вписани по списък-декларация от 1949 год. на името на двамата братя и към момента на образуване на стопанството не е налице необходимия давностен срок за придобиването им в изключителна собственост на един от тях, както е поддържал ищецът и в каквато насока са събрани свидетелски показания. Без значение за спора е обстоятелството кой ги е внесъл в ТКЗС, релевантен факт е кому е принадлежало правото на собственост към този минал момент, обуславящ и отговора на въпроса на кого следва да се възстановят, поради което и въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен.
Касаторът не е конкретизирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и който е решен в противоречие с представената от него съдебна практика на ВС и ВКС. Бланкетното позоваване на законовата разпоредба не обосновава наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението, а тежестта да обоснове приложното поле на касацията носи касаторът. Извън това настоящият състав не констатира твърдяното противоречие на обжалваното решение с представената практика по конкретните граждански дела, поради което и не следва да се допуска касационното му обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 297 от 13.10.2008 год. по гр. д. № 612/2008 год. по описа на Пернишкия окръжен съд по подадената от И. М. М., чрез пълномощника му адвокат В. П. , касационна жалба против него.
Осъжда И. М. М. да заплати по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за настоящето производство в размер на 5 лв. /пет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: