О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.93
гр. София,01.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1098 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 707 от 26.05.2009 год. по гр. д. № 2653/2008 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 21.10.2008 год. по гр. д. № 3142/1993 год. на Варненския районен съд и вместо това е постановил друго, с което е допуснал делба на недвижимия имот в гр. В., представляващ пл. № 2* по кадастралния план от 1956 год., м. „Р”, сега ж. к. „Ч” с площ от 3 000 кв. м., попадащ в поземлени имоти №№ 1* и 1844 по кадастралния план на м. „С” от 1977 год., актуализиран през 1991 год., между Д. И. В. с дял 14 434/36 000 ид. ч., И. Д. В. с дял 6 780/36 000 ид. ч., М. В. В. и А. В. В. при дял по 7 217/36 000 ид. ч. за всяка от тях и 352/36 000 ид. ч. общо за Д. И. В. и Е. П. В. в режим на съпружеска имуществена общност.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителите Д. И. В. и Е. П. В., чрез адв. Д. П. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му в частите относно квотите на страните и имота, предмет на делбата, и вместо това се постанови друго, с което бъде допусната съдебната делба на имотите по последния кадастрален план, актуализиран през 1991 год. и при посочените в жалбата квоти, изразени в проценти.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касае задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Без да се позовават на друго основание за допускане на касационното обжалване представят и определение № 6 от 10.01.2009 год. по гр. д. № 4121/2008 год. на ВКС, ІV г. о.
В писмен отговор съделителката М. В. В., чрез адв. Д. Д. , оспорва наличието на поддържаното основание за касационно обжалване на решението, респ. оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноските.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за делба между страните на процесния имот е бил уважен при определените от районния съд квоти, изразени в процентно съотношение, въззивният съд е приел, че прехвърлителната сделка от 1993 год. в полза на касаторите е произвела действие само по отношение на притежаваната от прехвърлителката идеална част от имота, останал след отчуждаването му, което е отменено впоследствие през 1994 год. Поради това и след отмяната на отчуждаването имотът е останал в съсобственост между страните при квотите, определени при отчитане на извършените разпоредителни сделки, а след смъртта на М. В. през 1996 год. – на наследниците й при правата, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН. Съдът е съобразил и идентификацията на бившия имот със сега действуващия кадастрален план, по който са обособени два поземлени имота.
Формулираният от касаторите в изложението им процесуалноправен въпрос не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който въззивният съд се е произнесъл при наличието на някоя от останалите предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Необсъждането от съда на доказателствата по делото представлява процесуално нарушение, обуславящо неправилност на решението, поради което и доводът на касаторите в този смисъл представлява касационно оплакване на основание чл. 281, т. 3 ГПК. Същото не може да бъде разгледано в настоящето производство, което има за предмет произнасяне по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване. Такива не са налице, в частност поддържаното по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в решението и който да е обусловил направените от него изводи при решаване на спора, от една страна, и от друга – същият този въпрос да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Представеното към изложението определение по чл. 288 ГПК на ВКС по друго дело е неотносимо към предмета на разглеждане в настоящето производство, тъй като не обосновава наличието и на друго основание за допускане на касационното обжалване. Такова не се и поддържа от касаторите, поради което и поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед този изход касаторите следва да заплатят на М. В. направените в настоящето производство разноски в размер на 800 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 707 от 26.05.2009 год. по гр. д. № 2653/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Д. И. В. и Е. П. В., чрез адв. Д. П. , касационна жалба против него.
Осъжда Д. И. В. и Е. П. В. да заплатят на М. В. В. направените в настоящето производство разноски в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: