О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.854
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 620 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № V* от 12.01.2009 год. по гр. д. № 484/2008 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 22.04.2008 год. по гр. д. № 19/2007 год. на П. районен съд, с което е отхвърлен предявения от ищците, като наследници на П. Б. , починал през 1967 год., иск против О. П. за предаване собствеността и владението върху терен на бивши солници на площ 505 кв. м., попадащи в УПИ * – 5221 в кв. 255 по сега действуващия план на гр. П..
В. решение се обжалва в срок от ищците, чрез пълномощника им адв. Т. М. , с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Касаторите искат отмяната му и вместо това искът им бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
О. П. не е взела становище по жалбата.
В приложеното от касаторите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите поддържат наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК и представят съдебна практика – решения на П. районен съд по гр. д. №№ 79 и 202, двете от 2006 год., от които само за първото има данни да е влязло в сила.
Предмет на спора е собствеността върху имот, представляващ 3 бр. солници и 1 бр. комулатоп, с обща площ 505 кв. м., собственост на наследодателя на ищците П отчуждени от него през 1951 год. по ЗНЧИМП като частно солодобивно предприятие. Въззивният съд е приел, че макар и приложим ЗВСВОНИ, възстановяването на собствеността върху отчуждения имот по силата на закона е обусловено от съществуването му реално и към настоящия момент, което не е доказано. От приетите заключения на техническата експертиза е установена липсата на картен материал, което прави невъзможно индивидуализацията на отчуждения имот по сега действуващия план на града, и специално в очертанията на п. І – 5221 в кв. 255, както са поддържали ищците. Въззивният съд приел, че при липса на предпоставките за възстановяване на собствеността по цитирания реституционен закон, съгласно чл. 3, ал. 3 е приложим ЗОСОИ, предвиждащ провеждане на административна процедура. Поради невъзможността да се установи точното местонахождение на имота на наследодателя на ищците в сега съществуващия по плана УПИ * – 5221 в кв. 255, и то в конкретно определена негова част, индивидуализирана поне с три граници, предявеният иск за собственост на имот с площ 505 кв. м. е намерен за неоснователен.
Следователно, релевантният за изхода на спора въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, е този за индивидуализацията на спорния имот към настоящия момент, за да се обоснове наличието на кумулативно предвидената в чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ предпоставка отчужденият имот да съществува реално до размерите, в които е отчужден, към влизане в сила на закона. Въззивният съд е приел, въз основа на събрания доказателствен материал, че тя не е налице, тъй като не може да се индивидуализира отчужденият от наследодателя на ищците имот като част от терена на УПИ * – 5221 в кв. 255, срещу който извод са насочени оплакванията на касаторите. Същите по същество представляват касационни основания за неправилност на изводите, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Последното има за предмет обосноваване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като соченото такова по т. 2 не е налице. На първо място, в изложението не е формулиран конкретния материалноправен въпрос, като позоваването най-общо на приложението на чл. 108 ЗС, във връзка със ЗВСВОНИ и ЗОСОИ не поставя такъв, който да се изследва дали е решен в противоречие с представените съдебни решения. На второ място, доколкото и в последните предмет на разглеждане е спор за собственост върху бивши солници, то не е налице противоречиво решаване на въпрос, което да обоснове приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Индивидуализацията на даден имот е фактически въпрос, който е обусловен от представените доказателства, поради което и е възможно в един случай отчужденият имот да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, а в други случаи това да не е така. Затова и направените изводи по този въпрос в представеното към изложението решение № 106 от 18.12.2007 год. по гр. д. № 79/2006 год. на П. районен съд, влязло в сила, не дава основание да се приеме, че е налице противоречиво решаван въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изводите на съда в това решение са обосновани от събраните доказателства, поради което и неоснователно се поддържа от настоящите касатори, че част от мотивите по него се отнасят и към настоящия спор.
Спецификата на казуса по настоящия спор с оглед имота – отчуждени солници, намиращи се в землището на гр. П., което според касаторите обосновава липсата на практика на ВКС по сходен предмет, не обосновава поддържаното от тях основание за допускане на касационното разглеждане на делото и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Спорът е за правото на собственост върху отчужден имот по ЗНЧИМП, за възстановяването на който по ЗВСВОНИ ищците носят доказателствената тежест да установят наличието на предпоставките за това, вкл. и тази за неговото реално съществуване към момента на влизане в сила на реституционния закон. По приложението на последния е налице утвърдена съдебна практика, като не се обосновава необходимостта от изоставяне на възприетото в нея тълкуване на разпоредбите на закона с оглед възприемане на друго такова, нито се поддържа да е налице неясна или непълна правна норма, подлежаща на тълкуване. Основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са посочени в закона, като извън обхвата им остава съобразяване със спецификата на казуса или решаване на сходни случаи извън предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК обстоятелства, поради което и изложените в този смисъл доводи на касаторите не могат да бъдат съобразявани.
Поради горните съображения, не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V* от 12.01.2009 год. по гр. д. № 484/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: