Определение №473 от 16.12.2015 по гр. дело №3997/3997 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 473
София, 16.12. 2015 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3997/2015г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. К., [населено място], срещу въззивно решение №1514/06.04.2015г. по гр. дело № 11/2015г. на Благоевградския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения,че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по правните въпроси : кога възниква обект /недвижим имот/, годен за разпореждане и как се удостоверява степен на завършеност „груб строеж”; констатацията на етапа „груб строеж” на сградата, извършена от общинската администрация следва ли да е нарочен формален акт и ако такъв акт липсва, може ли този факт да се установява с други доказателствени средства по ГПК. Съгласно решение № 277/2012г., по гр.д.№ 259/2012г., ВКС, І г.о., тъй като в закона не е предвидено обратно действие на разпоредбата на чл.181,ал.2 ЗУТ, това може да става с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Следователно след влизане в сила на ЗУТ констатацията на етапа на строителството като „груб строеж” следва да се извършва с формален акт от общинската администрация. Прилагат се решени №277/2012г. по гр.д.№ 259/2012г. на ВКС, І г.о. и решение №83/2014г. по гр.д. №215/214г. на Варненския апелативен съд.
Ответниците по касация М. Д. Х. и С. А. Х. оспорват каасционната жалба като недопустима и неоснователна в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 277/2014г. по гр.д.№1373/2010г. на Петричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Д. Х. и С. А. Х. срещу К. С. К. насрещен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване,че ищците са придобили при условията на СИО на основание договор за покупко-продажба самостоятелен обект – офис с площ 26,64 кв.м., изграден до степен „груб строеж” /подробно описан/ и е прекратено производството по делото в тази част. В останалата част въззивното решение е отменено. Постановено е друго, с което са отхвърлени предявените от К. С. К. срещу М. Д. Х. и С. А. Х. иск за прогласяване нищожност на основание чл.26,ал.1 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот – офис, обективиран в нотариален акт № 5/2008г. и по чл.124,ал.1 ГПК за признаване по отношение на К. С. Т., М. Д. Х. и С. А. Х., че ищецът е собственик на описания недвижим имот – офис. Въззивният съд е приел, че насрешният установителен иск, предявен от ответниците Х. е недопустим поради липса на правен интерес. Установителните искове на К. са неоснователни. Ищецът е твърдял, че е закупил от К. Т. с нотариален акт №22/12.03.2010г. процесния имот. Договор от 14.11.2008г., обективиран в нотариален акт №5/2008г., по силата на който Т. е продала на ответника М. Х. същия имот, е нищожен поради противоречие с чл.181 ,ал.1 ЗУТ. Обектът не е бил завършен до степен „груб строеж” и приложеното в нотариалното дело удостоверение в тази връзка е неистински документ. Въззивният съд е приел, че при сключване на договора по нотариален акт №5/2008г. за продажба на имота, описан като завършен в „груб строеж” не е приложено и описано удостоверение №141/2008г., издадено от общинската администрация за удостоверяване завършеността на сградата.Това удостоверение е описано в нотариален акт №22/2010г., в който е обективиран договорът, сключен между Т. и ищецът. С одобрено от съда споразумение по нохд № 803/2013г. подсъдимата Х. Д. Т. се е признала за виновна за извършено престъпление по чл.316 НК вр.чл.308,ал.1НК за това, че на 14.11.2008г. пред нотариус чрез посредственото извършителство на дъщеря си К. Т. съзнателно е ползвала документ с невярно съдържание – удостоверение № 141/19.06.2008г., издадено от община – П. и от същия документ се е ползвала на 13.03.2010г. по нотариално дело №20/2010г. Въззивният съд е приел, че не е налице твърдяното нарушение на чл.181 ЗУТ, сградата е била завършена до степен „груб строеж”. Това е установено от неоспореното удостоверение № 66/15.07.2008г. и останалите доказателства по делото. Ето защо договорът за покупко-продажба от 2008г. не е нищожен поради нарушение на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по повдигнатите от касатора правни въпроси, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№182009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, който обвързва ВКС във фазата на селектиране на касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК касаторът трябва да посочи задължителна практика на ВКС, на която противоречи даденото от въззивният съд разрешение. Решение № 277/2012г. по гр.д.№259/2012г. на ВКС, І г.о., на което се позовава касаторът, е неотносимо. То касае друг случай. По реда на чл.290 ГПК с него е прието, че в закона не е предвидено обратно действие на чл.181,ал.2 ЗУТ, поради което установяването на степен „груб строеж”, завършен преди влизане в сила на ЗУТ, може да става с всички доказателствени средства, допустими по ГПК. В разглеждания случай решаващите изводи на въззивния съд са, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба през 2008г. в нотариален акт №5/2008г. не е описано удостоверение № 141/19.06.2008г. /неистински документ/ за удостоверяване степента на завършеност на сградата. То е представено към нотариалния акт за договора от 2010г., права от който черпи самият ищец. От доказателствата по делото е установено, че сградата, в която се намира офисът, е била завършена до степен „груб строеж” към момента на сключване на атакувания като нищожен договор от 2008г. Процесният обект е възникнал като самостоятелен обект на собственост, годен за извършване на разпоредителни сделки и като такъв валидно е прехвърлен на ответниците Х.. Касаторът не сочи конкретно противоречие с приложеното решение 83/2014г. по гр.д.№215/2014г. на Варненския апелативен съд /няма данни да е влязло в сила/. То е постановено при друга фактическа обстановка и разглежда случай – иск за установяване нищожност на договор на основание чл.26,ал.2 ЗЗД. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК релевантният правен въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, постановено по същия правен въпрос – т.3 от ТР №1/2010г., ОСГТК. Ето защо не може да се приеме, че това решение е относимо към спора.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски в производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1514/06.04.2015г. по гр. дело № 11/2015г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. С. К. да заплати на М. Д. Х. и С. А. Х. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *