1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр.София,17.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4284/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. К. Г., К. Г. Г. и И. Г. Г. срещу определение на Бургаски окръжен съд № 1250/ 15.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 912/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Бургаски районен съд № 932/ 28.01.2013 г. по гр.д.№ 1971/ 2012 г. и по този начин е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели (ищци по делото) за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на подадената от тях искова молба.
С частната жалба е повдигнат правният въпрос съставлява ли особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК служебната ангажираност на процесуалния представител на ищците като председател на А. к.. К. поддържат, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли актът на окръжния съд да бъде допуснат до касационен контрол. По същество поддържат, че след като процесуалният им представител не е обърнал внимание кога изтича продълженият от съда срок, поради заетост със специфични за длъжността „председател на А. к.” административни дейности, са налице всички основания този срок да бъде възстановен. Допълнително навеждат доводи за наличие на обострено психично заболяване на съпругата на процесуалният им представител. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено и искането за възстановяване на срока да бъде уважено от ВКС.
Ответните страни, Р. к. с. „Ч.” и ПТК „К. – Б”, [населено място], оспорват частната жалба. Излагат съображения, че поставеният от касатора въпрос не е правен, а фактически, евентуално – че той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество оспорват жалбата с доводи, че няма никакви данни с какво точно е бил ангажиран представителят на ищците и че каквито и да са били ангажиментите му, те не съставляват особено непредвидено обстоятелство по чл.64 ал.2 ГПК.
Ответните страни [фирма], [фирма] и едноличен търговец „С. – П. М.”, не вземат становище по частната жалба.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Поставеният от жалбоподателите въпрос обуславя въззивното определение, тъй като съдът е приел, че изпълнението от страна на процесуалния представител на ищците на рутинни задължения като председател на А. к., не може да съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК. Този въпрос обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът е пълен и ясен и по прилагането му има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Според тази практика, особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК може да е само внезапно възникнало събитие, което страната, дължаща извършване на определено действие, не е в състояние да преодолее. Изпълнението на рутинни задължения не съставлява такова събитие. Обжалваното определение е съобразено с установената практика, поради което няма основание да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Бургаски окръжен съд № 1250/ 15.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 912/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: