Определение №69 от 12.2.2009 по ч.пр. дело №10/10 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№. 69
 
   гр. София,12.02.2009 год.
 
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                 СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 10/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по частната жалба на Е. Р. Г. и З. В. Г. , чрез пълномощника им адвокат Кр. Г. от гр. З., против определението от 10.11.2008 год. по гр. д. № 679/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е върната предходната им частна касационна жалба против определение от 10.10.2008 год. по същото дело, като процесуално недопустима.
Жалбоподателите се позовават на неправилност на обжалваното определение и молят за неговата отмяна.
Ответникът – О. Н. оспорва частната жалба като недопустима, респ. неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните въз основа на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща право да обжалва определението на въззивния съд, с което е върната предходната й частна жалба, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Доводите на ответника за недопустимост на производството поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК са неоснователни.
Разгледана по същество, частната жалба обаче е неоснователна, поради следните съображения:
За да върне подадената на 30.10.2008 год. частна жалба против определението си от 10.10.2008 год., с което е оставено в сила определението на първоинстанционния съд за отхвърляне молбата за допускане на обезпечение на предявения от жалбоподателите иск по чл. 109 ЗС чрез налагане на посочената в него обезпечителна мярка, въззивният съд приел, че същата е недопустима поради изключването на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК – постановеното определение е по дело с обжалваем интерес под 1 000 лв. Съдът обосновал този извод с данните по делото относно данъчната оценка на имота, собственост на ищците, в размер на 746 лв., определяща и цената на иска им, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и обжалваемия им интерес под предвидения в закона минимум.
Изводът на въззивния съд за необжалваемост на определението от 10.10.2008 год. по реда на касационното обжалване е правилен, а оплакванията на жалбоподателите са неоснователни. Предявеният иск по чл. 109 ЗС е средство за защита на правото на собственост на ищците срещу твърдените от тях неоснователни действия на ответната община, въздействуващи неблагоприятно върху техния имот и пречещи им да упражняват тяхното право на собственост върху него, както поддържат и в исковата си молба. Предявяването му е обусловено от притежаването на вещното право на собственост върху имота и неговото неоснователно засягане от действията на ответника, като представлява правна защита срещу последното, поради което и представлява иск за защита на правото на собственост от неоснователни въздействия и посегателства. Именно в това се състои неговият специфичен характер – собственикът може да иска зачитане правото му на собственост и въздържане от неоснователни действия или бездействия от трети лица именно чрез негаторния иск, който, като вещен иск, е оценяем и правилно въззивният съд е приел, че размерът на цената му се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Страните не спорят, а е видно и от данните по делото, че данъчната оценка на имота на жалбоподателите е под предвидения в закона минимум от 1 000 лв., поради което и правилен е изводът на въззивния съд, че определението му от 10.10.2008 год. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК. Като е върнал подадената против него частна жалба, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА определението с № 249 от 10.11.2008 год. по гр. д. № 679/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е върната частната жалба на Е. Р. Г. и З. В. Г. против предходното определение от 10.10.2008 год. по същото дело.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар