3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 27,06, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №2209/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.192, ал.4 ГПК, отм. по повод подадени частни жалби от две насрещни страни: 1/ от ответника [фирма], Е., [населено място], чрез адвокат И. К., с вх.№90369 от 05.09.2012 г.на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 04.09.2012 г., и 2/от ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат П. С., с вх.№97848 от 01.10. 2012 г. на Софийския градски съд, срещу Определение от 14.08.2012 г. по гр.д.№3745/2010 г. на Софийския градски съд, ІV А, ВО, с което по молба на въззивника [фирма] на основание чл.192, ал.4 ГПК, отм. е изменено въззивното решение в частта за разноските, като на основание чл.64, ал.1 ГПК, отм. присъдените в полза на въззиваемия [фирма] разноски от 5 000 лв. са намалени на 2 500 лв. , както и е оставено без разглеждане искането на въззивника [фирма] по чл.192, ал.4 във вр. с възражението му по чл.64, ал.4, ГПК отм. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради прекомерност на присъденото от първата инстанция адвокатско възнаграждение.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба на [фирма], а останалите ответници и по двете частни жалби не вземат становище.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а тази на [фирма] и във вр. с чл.62,ал.2 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу определения, подлежащи на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
І. По частната жалба на [фирма], Е., [населено място], с вх.№90369 от 05.09.2012 г.на Софийския градски съд.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският градски съд е приложил чл.64, ал.1 ГПК, отм., като е намалил първоначално присъденото в полза на въззиваемия [фирма] адвокатско възнаграждение от 5 000 лв. на 2 500 лв. Съобразно закона се присъжда дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат, като то е свързано с упражненото от адвоката процесуално представителство по пълномощно-чл.32, т.1 ГПК, р.п. чл.20, ал.1,б.”а” ГПК, отм. Допусната в чл.32, т.5 ГПК, р.п. чл.20, ал.1,б.”е” ГПК, отм. възможност за учредяване на представителство по пълномощно, когато това е предвидено в други закони, не е налице. Законът за адвокатурата не учредява процесуално представителство по пълномощно в полза на адвокатското дружество. В чл.71 ЗА е предвидена възможността клиентът да упълномощава адвокатското дружество, но то от своя страна чрез управителя си е длъжно да преупълномощи един или няколко от съдружниците си –адвокати. В тази връзка е без значение, че адвоксатското дружество е юридическо лице. По изложените дотук съображения със сключения на 01.02.2013 г.между клиента [фирма] и адвокатско дружество „Б. и К.” договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 5000 лв., не се създава в полза на адвокатското дружество, учредено по чл.57, ал.1 от ЗА, процесуално представителство по пълномощно в посочения по-горе смисъл. И тъй като чл.78, ал.1, ГПК, р.п. чл.64, ал.1, ГПК,отм. свързва дължимото възнаграждение за един адвокат с оглед учреденото му право на процесуално представителство, правилно договореното с адвокатското дружество възнаграждение е редуцирано до дължимото такова на един адвокат.
ІІ. По частната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], с вх.№97848 от 01.10. 2012 г. на Софийския градски съд.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският градски съд е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя с правно основание чл.192, ал.4 ГПК, отм. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради направеното от страна на основание чл.64, ал.1 ГПК, отм. възражение за прекомерност на присъденото от първата инстанция адвокатско възнаграждение. По реда на чл.194, ал.4 ГПК в срок от два месеца от влизане на решението в сила съдът може по свой почин или по искане на страната да измени собственото си решение в частта за разноските, но не може да упражни тези си правомощия като въззивна инстанция по отношение на първоинстанционното решение. По правилността на първоинстанционното решение, включително и в частта за разноските, въззивният съд се е произнесъл с решението си по съществото на спора, поради което страната не може да иска да бъде изменяно първоинстанционното решение в частта за разноските.
С оглед изхода по двете частни жалби разноски по тях не следва да се присъждат.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.08.2012 г. по гр.д.№3745/2010 г. на Софийския градски съд, ІV А, ВО
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: