Определение №475 от по гр. дело №1/1 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 475
 
 
гр. София, 11.05.2010 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА  РУСЕВА
                                                                                       ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1/2010г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:           
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. П. от гр. С. срещу въззивно решение от 08.06.09г., постановено по гр.д. № 1051/07г. на Софийския градски съд, ІІд въззивен състав с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решението по гр.д. № 20044/03г. на Софийския районен съд, 44 с-в, и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на Д. Ц. П. против П. Д. С. по чл.108 ЗС за признаване право на собственост и предаване владението на таванско помещение от 19, 44 куб.м., при посочени в решението граници, като принадлежност към собствения на ищеца апартамент, находящ се в сградата на бул.”Ц” № 8, ет.2.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищецът в първоинстанционното производство Д. П. да е собственик на претендираното с исковата молба таванско помещение независимо от обстоятелството, че с договор за покупко- продажба на държавен недвижим имот съгласно НПЖДЖФ от 02.06.1969г. е закупил апартамент в сградата на ул.”Р” № 8, заедно с прилежащото към него таванско помещение със същите граници и кубатура, тъй като съгласно одобрения на 18.10.1940г. първоначален и единствен архитектурен проект в сградата не са обособени отделни тавански помещения, а съществува общо подпокривно пространство. Прието е също, че при липсата на одобрен архитектурен проект за преустройства в това пространство самоволно извършените от собствениците на апартаменти преграждания в него не могат да създадат индивидуални обекти на собственост и че посоченото в исковата молба таванско помещение, което не е могло да бъде точно индивидуализирано от изслушаните по делото вещи лица, всъщност не съществува като самостоятелна вещ.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивнният съд се е произнесъл по въпроса за обвързаността на прехвърлителния ефект на договора за покупко-продажба със законността на таванското помещение, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (първоначално релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не се поддържа от касатора съгласно молбата му от 20.12.09. и същият не се позовава на никаква практика).
Ответницата по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че релевираното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от Д. Ц. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски за настоящото производство в полза на ответницата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени (по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., но не са представени доказателства такова да е било платено).
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 08.06.09г., постановено по гр.д. № 1051/07г. на Софийския градски съд, ІІд въззивен състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар