О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.479.
гр. София, 16.11..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 408 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Р. Й. С. и Р. И. С., чрез пълномощника им адв. Б. Д. , против въззивното определение от 23.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1021/2009 год. на Варненския окръжен съд. С него е оставена без уважение частната им жалба срещу определението от 10.04.2009 год. на първоинстанционния Варненски районен съд по гр. д. № 9362/2006 год., с което е прекратено производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат то да бъде отменено и делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й – наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са такива за редовност на касационната частна жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима по препращане на чл. 278, ал. 4 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателите се позовават на противоречието му с практиката на ВКС и наличие на противоречиво решаван въпрос, прилагайки О. от 28.11.2002 год. на СГС по ч. гр. д. № 3844/2002 год., в което според тях въпросът за допустимостта на установителния иск е решен в друг смисъл, цитирайки съдържанието на приложения акт.
Доколкото жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Доколкото е представено влязло в сила определение на Софийски градски съд, в което според тях е изразено обратно становище, следва да се прецени дали е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да остави в сила определението на районния съд, с което производството по установителния иск на жалбоподателите е прекратено, въззивният съд е приел, че за тях липсва правен интерес от предявяването му, поради невъзможността да получат защита на нарушеното им право на преминаване през чуждия имот, с оглед твърденията за фактически действия на ответниците по ограничаване на това им право. Следователно, правният въпрос, обусловил извода за недопустимост на производството е наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск с оглед осъществяване на защита на накърненото право на ищците. Този въпрос не е предмет на разрешаване в представеното от жалбоподателите определение на Софийски градски съд, тъй като в него е обсъждан въпроса за интереса на ищеца от установяване на посочените от него обстоятелства, а не с оглед необходимата му защита на накърненото право. В обжалваното определение, както и в представеното такова, е прието, че наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение за засегнато от спора право, поради което и не е налице поддържаното противоречие по правния въпрос, решен от въззивния съд. Затова и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното определение, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, така както се поддържа в изложението.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 23.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1021/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от Р. Й. С. и Р. И. С., чрез адв. Б. Д. , частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.