Определение №48 от по гр. дело №1136/1136 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №.48
 
                                 гр. София, 13.01.2010 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1136 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1* от 18.06.2009 год. по гр. д. № 120/2009 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, при новото разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение, е отменил първоинстанционното решение от 9.10.2006 год. по гр. д. № 216/2006 год. на А. районен съд и вместо това е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на ответницата К. А. М., че наследодателят на ищеца Ш. А. Р. – А. А. Р. , починал през 2005 год., към момента на внасянето на земите в ТКЗС – 1959 год. е бил собственик на нива от 0.355 дка в м. „К” в землището на с. Б., община Л., като за разликата до 0.720 дка искът е отхвърлен.
Въззивното решение в уважената част от иска е обжалвано с касационна жалба в срок от ответницата К, чрез пълномощника й адв. В. Р. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, като е формулирала и материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които според нея въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика, без конкретизиране на същото. Приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновава с изложените в допълнителна молба съображения за значението на въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за точното прилагане на закона, при наличието на противоречива съдебна практика по този въпрос, обусловена от измененията и допълненията на ЗСПЗЗ.
Ищецът не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като ищецът е поддържал, че част от имота на наследодателя му в м. „К” е възстановен като имот на ответницата. Това обстоятелство се установява от представеното геодезическо заснемане на имотите, а и от заключението на техническата експертиза, с приложена комбинирана скица на възстановените с решения на ОбСЗ имоти на страните № в землището на с. Б., като спорната част е оцветена в жълт цвят.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение до размер от 355 кв. м., установен от вещото лице като площ на застъпване между двата имота, и вместо това е уважил иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ до този размер, е приел, че наследодателят на ищеца се легитимира като собственик на спорната площ, като представляваща част от имота по представения частен писмен договор за покупко-продажба от 1958 год. и давностно владение, съгласно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Поставеният от касаторката въпрос за идентичността на имота, описан в писмения договор от 1958 год. и спорния такъв, действително е релевантен за изхода на спора по делото, като решаващият съд е дал положителен отговор въз основа на преценката на събраните доказателстав. Тази преценка не може да бъде проверявана в настоящето производство, тъй като то има за предмет наличието на основанията за допускане на касационното обжалване. За да уважи иска, съдът е приел, че наследодателят на ищеца се легитимира като собственик към миналия момент на спорната площ, легитимирайки се с установеното на основание писмения договор владение върху имота, което не е прекъснато с внасянето му в стопанството. Това е обуславящия изхода на делото въпрос, който не се установява да е решаван противоречиво в представените от касаторката решения. Останалите формулирани в изложението като правни въпроси, по които съдът се е произнесъл, представляват оплаквания за неправилност на изводите поради необсъждане на доказателствата, липса на мотиви, необоснованост на направените въз основа на тях изводи, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Те могат да бъдат обсъждани само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и поддържаното от касаторката негово значение за точното прилагане на закона, с оглед отстраняване на противоречива съдебна практика, настоящият състав счита, че и това основание –по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е налице. Съдебната практика е обусловена от действието на съответните разпоредби на закона, като последващите му изменения и допълнения не означават изработване на противоречива съдебна практика. Такава ще е налице при различно тълкуване на дадена разпоредба на закона, каквото съображение в случая не се поддържа от касаторката. Точното прилагане на закона се изразява в разкриване точния смисъл на нормата, чрез нейното тълкуването, с оглед изясняване на установеното в нея правило, но не и при наличие на практика по различни разпоредби от закона в резултат на неговото изменение, респ. допълнение. Не е налице и произнасяне по въпроса за допустимостта на предявения иск в противоречие с представената към допълнителната молба съдебна практика, тъй като изводът на въззивния съд по този въпрос е обоснован от спора на страните кой е бил собственик на спорната площ към миналия момент.
В заключение следва извод, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 18.06.2009 год. по гр. д. № 120/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд в обжалваната от К. А. М., чрез адв. В. Р. , част.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар