О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 488
гр. София, 03.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 юни , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1516/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С.”К. бъдеще”-с. Д., Област В. срещу решение №271/23.10.12 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №434/2012г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 716/07.05.2012 г. по т.д. №766/2008 на В., В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Агенция по заетостта-гр.София за заплащане на сумата за разликата над уважената част от 13 780,12 лева до 27 250,11 лева- претендирани разходи на ищеца в изпълнение на договор за финансиране предоставянето на квалификационни услуги сключен между страните на 17.12.2006 г., както и за неустойка в размер на 5 927,09 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК се сочат като основания за допускане на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Агенция по заетостта-гр.София не изпраща писмен отговор.
От страна Агенция по заетостта-гр.София също е предявена касационна жалба срещу същото въззивно решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която този касатор е осъден да заплати на С.”К. бъдеще” сумата от 13 780,12 лева на посоченото основание, ведно със законната лихва от 20.05.2008 г. и 680, 86 лева-съдебни разноски пред първата инстанция. Навеждат се оплаквания за неправилност.
Като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че отношенията между страните относно заплащането от страна на ответника, като възложител, на разходите на ищеца като изпълнител по договор за финансиране предоставянето на квалификационни услуги сключен между страните на 17.12.2006 г., направени от страна на последния в изпълнение на задълженията му по този договор са предмет на уреждане в уговорката на чл.30.т.2 от същия. Така сключеният договор е бил прекратен предсрочно от възложителя на 14.05.2007 г. по реда на чл.30, поради обективна невъзможност от понататъшното му изпълнение, с оглед изчерпване на средствата за финансирането му, отпуснати по съответния проект. В този случай чл.30.2 предвижда възложителят да възстанови на изпълнителя изразходваните средства до момента на прекратяването. На база заключението на ССчЕ изготвено въз основа на съответните счетоводни отчети, прието в съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 17.03.2009 г., което не е било оспорено от страните, въззивният съд е преценил, че реално направените от страна на ищеца-изпълнител разходи по проекта до прекратяване действието на договора възлизат на 19 634,92 лева. За да присъди сумата от 13 780,12 лева, съдът е приспаднал авансово платената от страна на АЗ сума от 9 758 лева, намалена с размера на внесената от изпълнителя гаранция от 3 903 лева. Неустойка за неизпълнение не се дължи изобщо, тъй като липсва такава уговорка в самия договор.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба от страна на С. „К. бъдеще” се формулират като въпроси от значене за спора: 1. за контрола на въззивната инстанция върху действията на първоинстанционния съд, с оглед преценката на писмените доказателства и заключението на ССчЕ по спорните обстоятелства, 2. за развалянето по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД и чл.чл.87 ал.4 ЗЗД на двустранните договори, поради неизпълнение,3. за възможността при доказано точно изпълнение възложителят да откаже да зачете разходите на изпълнителя по проекта и не ли това злоупотреба с право, 4. за обхвата на обезщетението по чл.82 ЗЗД относно пропуснатите ползи и 5. за начина на установяване на датата на постъпване на исковата молба в съда, с оглед присъждане на законната лихва.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, първият въпрос за контрола на въззивната инстанция върху действията на първоинстанционния съд, с оглед преценката на писмените доказателства и заключението на ССчЕ по спорните обстоятелства представлява оплакване за необоснованост на фактическите изводи на съда изградени на основата на преценката на съответните доказателства и в този смисъл не е правен въпрос, тъй като не се отнася до тълкуване и прилагане на конкретна правна норма. Същото се отнася и до последния въпрос: за начина на установяване на датата на постъпване на исковата молба в съда. Подобни оплаквания касаят законосъобразността на обжалваното решение и са предмет на третиране във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 ГПК , а не правни въпроси- предмет на преценката по чл.280 ал.1 ГПК.
Останалите въпроси представляват правни такива, но са несъотносими /както и посочената практика на ВКС/ към предмета на спора, доколкото касаят съвършено друг правен институт-този на разваляне на двустранен договор, поради виновно неизпълнение и последиците от това за страните, а не разгледания от съда спор, с който е бил сезиран: за прекратяването /занапред/ на договора за финансиране и последиците от това за страните, предмет на уредба в самия договор по волята на самите страни изразена в него.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. на ТК счита, че не е налице първата предпоставка за допускане до касационно обжалване на жалбата на С. „К. бъдеще”: наличие на правен въпрос обуславящ изхода на спора, който да се постави на преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
Същото се отнася и за въпроса, по който се претендира от страна на Агенция по заетостта да бъде допуснато касационно обжалване по подадената от нея касационна жалба: допустимо ли е съдът да кредитира заключение на експертиза, при положение, че в него не се съдържа категоричен отговор на поставените задачи. Отговорът на подобен въпрос се предпоставя от конкретна преценка на конкретни доказателства за всеки един случай поотделно и е свързан с обосноваността на изводите на съда и в този смисъл евентуално би имал значение при преценка правилността на обжалваното решение по чл.281 т.3 ГПК. В случая сам по себе си отговорът му не би и обусловил друг изход по спора, доколкото страната изобщо не е оспорила самото заключение на ССчЕ по предвидения за това ред, а и не е налице твърденият от нея недостатък на същото заключение.
С оглед изложеното, съдът намира, че липсва основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК.
Водим от изложеното, ВКС, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №271/23.10.12 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №434/2012г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.