О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 28.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 951 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Т., И. Б. Т., Е. Д. Г. и Л. С. Г., четиримата от гр. С., подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. А срещу решение № 585 от 08.06.2009г. по гр. д. № 2072/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която е отменено частично решение от 05.06.2008г. по гр. д. № 02853/2006г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-4 състав, предявените от И. Й. Т., И. Б. Т., Е. Д. Г. и Л. С. Г. срещу „М” О. , гр. С. искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 57 000 лв. – част от претендираната общо сума в размер 76 000 лв., представляваща неустойка по т. 26 от предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение на собствениците, сключен на 25.01.2002г., са отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените срещу ищците насрещни искове са уважени, като И. Й. Т. и И. Б. Т. са осъдени да заплатят на „М” О. , гр. С. общо 25 000 лв. – част от дължима неустойка по т. 28 във връзка с т. 11 от посочения предварителен договор на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва от 29.01.2007г. до окончателното плащане, Е. Д. Г. и Л. С. Г. са осъдени да платят на „М” О. , гр. С. общо 50 000 лв. – част от дължима неустойка по т. 28 във връзка с т. 11 от посочения предварителен договор на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва от 29.01.2007г. до окончателното плащане, и четиримата са осъдени да заплатят на дружеството сумата 10 450 лв. – разноски по делото.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писмено изложение към нея релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1/ съдът в противоречие с практиката на ВКС е приел, че ищците не търсят неустойка за забава, а неустойка, свързана с разваляне на договора, като не е тълкувал съдържанието на исковата молба и волеизявлението на страните във връзка със забавеното изпълнение на строителството – т. 2; 2/ в противоречие с практиката на ВКС е прието по насрещните искове, че урегулиран поземлен имот /парцел ****о ЗТСУ/ след застрояването му със сграда, съдържаща самостоятелни обекти, преминава в режим, идентичен с този на общите части на сградата– т. 2; 3/ въпросът за допустимостта на прехвърлянето на идеални части от урегулиран поземлен имот в полза на лице, което не е собственик на самостоятелни обекти в изградената в УПИ сграда, е от съществено значение за точното прилагане на закона– т. 3.
Ответникът „М” О. , гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че касаторите не са обосновали основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, посочената практика относно насрещните искове е неотносима, тъй като третира въпроса за недопустимост на делба, когато земята е собственост само на част от етажните собственици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди становищата на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни в преклузивния 1-месечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да отхвърли предявеният от И. Й. Т., И. Б. Т., Е. Д. Г. и Л. С. Г. срещу „М” О. , гр. С. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищците са претендирали неустойка по т. 26 от предварителния договор за учредяване право на строеж, но не и неустойка по т. 27 от него и предпоставките на т. 26 от предварителния договор не са осъществени – не е доказано, че ищците са развалили едностранно договора за изработка и/или договора за суперфиция по реда на чл. 87, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД поради забава от страна на ответника – изпълнител с повече от 6 месеца. Изложил е съображения за ирелевантност на забавата в изпълнението на задълженията на ответника по договора за изработка за основателността на предявените искове, тъй като съдът е сезиран с претенции за заплащане на неустойка за пълно неизпълнение по т. 26 от предварителния договор, а не с искове за неустойка за забава по т. 27 от него.
За да уважи насрещните искове, предявени от „М” О. срещу И. Й. Т., И. Б. Т., Е. Д. Г. и Л. С. Г. с правно основание чл. 92 ЗЗД, решаващият съдебен състав на САС е приел, че са налице предпоставките на чл. 92 ЗЗД: в т. 11 от сключения между страните на 25.01.2002г. предварителен договор ответниците по насрещните искове са поели задължение в срок от 30 дни от датата на издаване на акт № 16 за бъдещата сграда да прехвърлят безвъзмездно по нотариален ред на изпълнителя „М” О. правото на собственост върху идеални части от земята, като си запазят собствеността върху идеалните части, припадащи се на отредените им обекти в сградата; в т. 28 от договора е уговорена неустойка, дължима от възложителите при неспазване на договорени в тяхна тежест срокове, в размер 0.2% на ден от строителната стойност на обектите им в сградата; акт образец № 16 за установяване годността за ползване на процесната жилищна сграда е съставен на 17.02.2005г., а разрешение за ползване на сградата и за окончателното й въвеждане в експлоатация е издадено на 28.04.2005г.; от 28.04.2005г. е започнал да тече едномесечният срок по т. 11 от предварителния договор, в който възложителите – съсобственици на терена е следвало да изпълнят задължението си за прехвърляне на собствеността върху идеални части от земята на изпълнителя; до датата на предявяване на насрещните искове идеални части от правото на собственост върху мястото не са прехвърлени на изпълнителя. По отношение възраженията на ответниците по насрещните искове за недължимост на претендираната с насрещните искове неустойка поради неизпълнение от изпълнителя на задълженията му да построи сградата в срока по т. 1 от предварителния договор и да извърши възложените му строителни работи качествено и в съответствие с поръчката въззивният съд е изложил съображения, че неизпълнението на посочените задължения на изпълнителя не изключва правото на последния на неустойка по т. 28 във връзка с т. 11 от договора, тъй като вземането за тази неустойка е обусловено единствено от издаването на акт образец 16 за предаване на сградата и въвеждането й в експлоатация, а евентуалната забава за построяването на сградата и неточното изпълнение на възложените строителни работи са основание възложителите да търсят обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, да претендират неустойка за забава по т. 27 от предварителния договор или да развалят договора и да претендират неустойка по т. 26 от договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съобразно инвокираните доводи на касаторите и данните по делото релевантните по спора въпроси се отнасят до: 1/ допустимостта на решението във връзка с предявения срещу „М” О. иск и следва ли съдът да тълкува съдържанието на исковата молба; 2/ дали застрояването на урегулиран поземлен имот със сграда, съдържаща самостоятелни обекти, прехвърля правото на собственост върху земята. Въпросът относно допустимостта на прехвърлянето на идеални части от урегулиран поземлен имот в полза на лице, което не е собственик на самостоятелни обекти в изградената в УПИ сграда, не е релевантен за спора, тъй като в настоящия случай ищците са учредили на ответното дружество право на строеж на всички останали обекти в сградата, извън тези, за които са си учредили взаимно и са си запазили правото на строеж.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
По въпроса за допустимостта на решението е формирана задължителна съдебна практика, съгласно която съдът дължи произнасяне по предявения иск и при разгледан непредявен иск решението е недопустимо /Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, т. 9, Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г., ВКС, ОСГК, т. 10/. Налице е и задължителна съдебна практика /Постановление № 6/21.11.1979г., Пленум на ВС, Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г., ВКС, ОСГК, т. 4, Тълкувателно решение № 2/02.07.2004г. по тълк. гр. д. № 2/2004г., ВСК, ОСГКТК, т. 7/ относно задълженията на съда, включително на въззивната инстанция при нередовна искова молба да даде възможност на ищеца да отстрани недостатъците. При преценка за редовността на исковата молба въззивният съд взема предвид освен исковата молба, също и всички уточнения, направени от ищцовата страна в първоинстанционното производство. Въпросът за предмета на делото, квалификацията и правното основание на предявения иск не е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която правното основание на иска се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба. В настоящия случай ищците в исковата молба поддържат становище, че ответникът не е изпълнил в уговорения срок задължението си да изгради имота в срок до 24 месеца от деня на даване на протокол за строителна линия, допуснал е закъснение от 7 месеца и 22 дни, не е изпълнил задължението си да предаде владението на имотите за обезщетение, поради което претендират разваляне на договора и заплащане на неустойка съгласно чл. 26 от предварителния договор в размер 50 000 долара, като сочат, че сумата се дължи при забава повече от 6 месеца. В писмено възражение, депозирано във въззивното производство, ищците поддържат становище, че предварителният договор е прекратен с нотариални покани и констативни протоколи към тях и съдът следва да прецени само дали правилно е упражнено правото на разваляне. При така предявената искова молба и направени уточнения въззивният съд съобразно задължителната практика на ВКС е определил правното основание на исковата претенция – чл. 92 ЗЗД във връзка с т. 26 от предварителния договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение на собствениците, сключен на 25.01.2002г.
По въпросите дали застрояването на урегулиран поземлен имот със сграда, съдържаща самостоятелни обекти, въз основа на учредено право на строеж прехвърля правото на собственост върху земята и в този смисъл идентичен ли е режимът на земята с режима на общите части от сградата не е налице противоречива съдебна практика. Неоснователно е позоваването на представените от касаторите съдебни актове, тъй като същите са неотносими към спора: определение № 113/10.03.2009г. по ч. гр. д. № 2181/2008г., ВКС, ГК, I г. о. се отнася до предявен иск за определяне обемът на припадащите се идеални части на дворното място и не е от характера на съдебните актове по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; решение № 1311/04.03.2009г. по гр. д. № 4217/2007г., ВКС, ГК, I г. о. се отнася до частична нищожност на съдебна спогодба за делба на съсобствен недвижим имот /сграда и дворно място/; решение № 1683/26.12.2001г. по гр. д. № 54/2001г., ВКС, IV г. о. касае идеални части от общите части на сградата, решение № 1739/30.09.1975г. по гр. д. № 1161/1975г., ВС, I г. о. – разпределяне на ползуване на незастроена част от място, решение № 2152/03.11.1975г. по гр. д. № 1160/1975г., ВС, I г. о. и решение № 305/21.03.1991г. по гр. д. № 1375/1990г., ВС, I г. о. – делба на съсобствено дворно място.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени и поискани.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 585 от 08.06.2009г. по гр. д. № 2072/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: