4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 15.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3933/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от [фирма] [населено място] поле, срещу въззивното решение № 303 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 2728/2012 г. на Софийския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация И. Г. Т. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
Предявен е от [фирма] /сега касатор/, при участието на [фирма] – трето лице помагач на ищеца, срещу И. Г. Т., положителен установителен иск за собственост на зърно – 43 740 кг слънчоглед.
Ищецът твърди, че придобил собствеността въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с третото лице като продавач, и обективиран във фактура № 1035 от 09.03.2010 г., а при условията на евентуалност – на основание чл. 78, ал. 1 ЗС.
С обжалваното решение е потвърдено решението от 04.04.2012 г. по гр. д. № 11/2012 г. на Окръжния съд [населено място], с което исковете са отхвърлени. Първоинстанционният съд приел, че ищецът е договорил покупко-продажба на маслодаен слънчоглед от [фирма] в склад в [населено място], а е натоварил такъв от склад в [населено място], без да установи чия собственост е. Не са събрани доказателства продавачът по сделката [фирма] да е депозирал или притежавал такъв слънчоглед в [населено място]. Затова не може да се направи извод, че ищецът е собственик на претендираното количество зърно, наторавено от склад в [населено място] по договор за покупко-продажба с [фирма], тъй като не е установено праводателят да е собственик именно на натоварения от [населено място] слънчоглед.
Въззивният съд, който съгласно чл. 272 ГПК препратил към фактическите изводи на първоинстанционния съд, изложил съображения във връзка с правната регламентация на продажбата на зърно в Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/. Посочил, че праводателят на ищеца не е вложил спорното количество слънчоглед в склада на ответника, защото няма писмен договор за влог, нито пък ответникът е държал същото за сметка на [фирма], и вещта не е част от закупения от [фирма] въз основа на договор с [фирма]. На следващо място съдът приел, че няма писмен договор за покупко-продажба между [фирма] и ответника, а писмената форма е условие за действителност. Дори да се приеме, че сделката е търговска и неформална, тя пак не е произвела действие, защото ответникът незабавно се е противопоставил на договора, като е отказал да предаде слънчогледа извън рамките на склада и е сигнализирал прокуратурата за измама.
Въззивният съд приел за неоснователно и твърдението, че собствеността е придобита въз основа на оригинерно основание. Ищецът е бил недобросъвестен, защото е знаел, че слънчогледът не се предава, тъй като цената е платена на несобственик; фактическата власт е установена не чрез предаване, а по скрит начин – натоварените със зърното камиони са напуснали склада на ответника без разрешение и в момент, когато е липсвала охраната на склада.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:
1. писмената форма за продажба на зърно, предвидена в чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/, форма за действителност на договора ли е или е форма за доказване. Като прави сравнение с първоначалната редакция на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 93/1998 г. относно формата на търговските сделки за прехвърляне на собственост върху зърно, касаторът счита, че е налице неяснота в закона, тъй като не е посочено каква е формата на договора и не може да се прецени какви са последиците от неспазването й. Поради това с разглеждането на въпроса от ВКС ще се допринесе за отстраняване на тази неяснота и ще се създаде съдебна практика по прилагането на ЗСТЗ.
2. какви са последиците от неспазване изискването на чл. 28 ЗСТЗ относно формата и води ли това до нищожност на договора за продажба на зърно, ако от поведението и позициите на страните, въз основа на доказателствата по делото следва, че те не са оспорвали действителността на сделката – касаторът счита, че в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на І-во т. о., въззивният съд приел, че сделката между [фирма] и ответника не е произвела действие, защото ответникът незабавно се е противопоставил на договора. В случая обаче, според касатора, ответникът не се е позовал пред първоинстанционния съд на нищожност на договора поради отсъствие на законоустановена форма, а неговата теза е, че зърното не му е платено; освен това е предприел изпълнение на сделката, като спорното количество е натоварено от негови служители в камиони на ищеца, на когото го и предал, съставени са кантарни бележки с имената на двамата шофьори и с подписите им, а задържането на камионите е облигационна претенция за заплащане цената на стоката, а не защото ответникът е оспорвал действителността на сделката или на изявлението си;
3. какви действия следва да извърши страната по нищожен договор в хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, за да се приеме, че тя оспорва действителността на изявлението. Според касатора липсата на законова регламентация в какво следва да се изразява поведението на страната, позоваваща се на нищожност, води до неправилни тълкувания от съда по поставения въпрос и до постановяване на неправилни решения.
Съобразно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос /въпроси/ определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби с оглед допускането им за разглеждане по същество. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение, и да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Искането за допускане на касационно обжалване би било основателно, ако мотивът на въззивния съд, че между праводателя на ищеца – [фирма], и ответника няма сключен писмен договор за покупко-продажба, като писмената форма е условие за действителност на договора, беше единствен или решаващ мотив да приеме за недоказано претендираното от ищеца право като произтичащо от деривативно придобивно основание – покупко-продажба. В случая той е допълнителен и след като поставените въпроси не са свързани с решаващите съображения за отхвърляне на иска, те не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Въпросите за формата на сделките за прехвърляне на собственост върху зърно, за последиците от неспазването й и за наличието или липсата на действия по оспорване изявлението на страна по договор, са последващи. На първо място е следвало да се установи дали между [фирма] /праводател на ищеца/ като купувач, и ответника като продавач, въобще са били налице договорни отношения, но въззивният съд е приел, че дори сделката да е търговска и неформална, то ответникът веднага се е противопоставил на договор за покупко-продажба, като е отказал да предаде вещта извън склада. Без преодоляването на тези констатации не може да се стигне до обсъждане на евентуалните въпроси за формата на сделката и последиците от неспазването й. Поставените въпроси са извън установените от съда съобразно фактите по делото правоотношения между страните и не обуславят допускане на касационно обжалване на решението. Затова и представеното решение по чл. 290 ГПК не следва да се обсъжда относно наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Освен изложеното, с решение № 159 от 02.11.2009 г. по т. д. № 154/2009 г. на ВКС, II-ро т. о., е прието, че в чл. 28 ЗСТЗ е въведена задължителната писмена форма при сключване на търговски сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно. Това изискване е изключение от правилото на чл. 293, ал. I ТЗ, но в случая писмената форма е въздигната от законодателя като условие за валидност на сделката. Това решение по чл. 290 ГПК формира задължителна практика за формата на сделките със зърно съобразно специалния Закон за съхранение и търговия със зърно. Щом по релевирания от касатора въпрос е налице задължителна съдебна практика, то и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
По третия поставен въпрос следва да се посочи и това, че наличието или липсата на действия на страна по нищожен договор и определянето им като такива, с които се оспорва действителността на изявлението, е въпрос, който се разрешава от съда по всеки конкретен случай съобразно фактическите обстоятелства, установени по делото. Проверката на извършената от съда дейност по преценката на фактите и доказването им е свързана с правилността на решението и би подлежала на проверка по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, но не може да обоснове общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В обобщение, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 303 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 2728/2012 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: