О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 3.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 576 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 63 от 16.03.2012 год., по в.т.д.№ 470/2011 год. на Варненския апелативен съд е обезсилено, като недопустимо, решение № 16/03.05.2011 год., по д.н. № 14/2011 год. на Търговищкия окръжен съд, в частта за наложените обезпечителни мерки по реда на чл.630, ал.1, т.4 ТЗ – спиране на изп.д.№ 20108100400436 на Ч. Н. Н. с рег. № 810 на К. и район на действие Добричкия окръжен съд и на изп. д.№ 20118080040025 на Ч. З.Д. с рег.№ 808 на К. и е прекратено производството на делото в тази му част. Със същото решение е отменен горепосочения първоинстанционен съдебен акт, в частта, относно приетата начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] – 31.12.2009 год., като на осн.чл.271, ал.1, изр.1 ГПК за начална дата на неплатежоспособността му е определена датата 10. 01. 2011 год., както и в частта за наложената, на осн. чл. 630, ал.1, т.4ТЗ, обезпечителна мярка – запор върху вземането на [фирма] / в несъстоятелност/ от „СИ Д. ЕФ”-А. О.”АД, по договор за цесия от 01.07.2010 год..
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали длъжникът [фирма] / в несъстоятелност/, [населено място] и кредиторите [фирма] и [фирма], които са го обжалвали в рамките на установения в чл.633 ТЗ, във вр. с чл.613 ТЗ преклузивен срок.
Ответниците по касационна жалба [фирма] , [населено място] и „ТБ И.”АД в срока по чл.287, ал.1 ГПК са възразили по допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
С всяка една от касационните жалби е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение на Варненския апелативен съд, в частта му, произнасяща обезсилване на първоинстанционния съдебен акт на ТОС, свързан с приложението на чл.638, ал.1 ТЗ, поради постановяването му извън правомощията на въззивната инстанция и правната характеристика на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт в тази му част на определение, чийто инстанционен контрол, според касаторите, е допустим само при условията на чл.274, ал.1 , т.1 и т.2 ГПК.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдяната недопустимост на обжалваното въззивно решение е въведена и липсата на активна процесуална легитимация за [фирма], трето неотговарящо според касаторите, на изискванията на чл.613а, ал.2 ТЗ лице, по чието искане въззивният съд е постановил отмяна на първоинстанционния съдебен акт на ТОС относно наложената по реда на чл.630, ал.1, т.4 ТЗ обезпечителна мярка.
По отношение на поддържаното касационно основание по чл.281, т.3 ГПК са изложени подробни съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, в частта му, касаеща приетата начална датата на неплатежоспособността на длъжника. Основно касаторите възразяват срещу законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че още с учредяването си ответното ТД е финансово нестабилно и поради обстоятелството, че не развива собствена стопанска дейност е в невъзможност да погасява задълженията си по реализираните сделки, като считат,че при изграждането му Варненският апелативен съд, в нарушение на чл.621а, ал.1 и ал.2 ТЗ, не е изследвал и анализирал всички възникнали негови задължения, с оглед установяване на коефициентите ликвидност и финансова автономност и тяхната динамика през изследвания период, относим към състоянието на неплатежоспособност на търговеца и началната датата на същото.
В изложенията си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторите, анализирайки обстойно доказателствения материал по делото, правилността на правните и фактически изводи в обжалвания съдебен акт и давайки собствено тълкуване на отделни законови разпоредби, са формулирали множество материалноправни и процесуалноправни въпроси, които групирани се свеждат всъщност до приложението на чл. 638, ал.1, във вр. с ал.3 ТЗ, чл.613а, ал.1 и ал.2 ТЗ, до правомощията на въззивната инстанция да преразглежда преценката на съда по несъстоятелността в производството по чл.633 ТЗ, относно необходимостта от налагане на запор върху имуществено право, включено в масата на несъстоятелността, до активно легитимираните да оспорват законосъобразността на решението на съда по несъстоятелността, относно въпросите по чл.630, ал.1 т.4 ТЗ трети лица, до характера на акта, произнасящ приложението на правните последици на чл.638, ал.1 ТЗ и до момента, към който следва да се преценява началната дата на неплатежоспособността на търговеца- датата на най – ранното му непогасено задължение, или датата на която е констатирана невъзможността му да изпълнява своите задължения, произхождащи от търговска сделка и до предпоставките за определянето и, по отношение на които считат, че възприетото от въззивния съд разрешение е в противоречие с установената практика на ВКС.
Като израз на визираното противоречие са посочени шест определения на отделни състави на ВКС,ТК, както и решения № 20 от 25.01.2008 год., по т.д.№ 497/2007 год. на ВКС,ТК ; № 145 от 26.03.2010 год. на ОС [населено място]. Изразено е становище, че обективираната в тези съдебни актове практика на касационната инстанция е възпроизведена и в постановени по чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС, поради което следва да намери приложение критерият за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е поддържано по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с допустимостта на включване в решението на съда по несъстоятелността на “нарочен” диспозитив, посочващ конкретните изпълнителни дела, при които последиците по чл.638, ал.1 ТЗ, настъпват. Същото е аргументирано с липсата на произнасяне в съдебната практика по така поставения правен въпрос.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Всяка една от касационните жалби отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.633, ал.2 ТЗ от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което по жалбата на “У. Б.”АД [населено място], е променена приетата от първоинстанциония съд начална дата на неплатежоспособност на дружеството –длъжник и за такава е определена датата 10.01.2011 год., въззивният съд е извършил обстоен анализ на доказателствения материал по делото, касаещ финансово-икономическото състояние на ответника, като въз основа на заключението на изслушаната съдебно- сченоводна експертиза е приел, че още с учредяването си ответното търговско дружество [фирма] / в несъстоятелност/, поради неизвъшване на собствена стопанска дейност и зависимост от волята на чуждо ЮЛ, което притежава 60% от капитала му, е било с нестабилни финансови показатели, непозволяващи му да погасява регулярно задълженията си по реализираните сделки. Обстоятелството, че тези икономически показатели към 31.12.2010 год. са най- ниски, тъй като коефицинетът за обща ликвидност бележи съществения си спад именно към 31.12.2010 год., а коефициентите за незабавна и касова ликвидност са с нулеви стойности за 2010 год., за разлика от 31.12.2009 год., към която последна дата освен това дружеството –длъжник няма ликвидни и изискуеми парични задължения, извън задължението за заплащане на нотариални такси от 7 200 лв., каквито дългове съществуват към 31.12.2010 год.,според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновават правен извод, че от тази дата всъщност започват проявление и признаците на неплатежоспособност по см. на чл.608 ТЗ за длъжника [фирма] / в несъстоятелност/. Затова съобразено най- ранното непогасено парично задължение към този момент спрямо “ОЛ С. БЪЛГАРИЯ” О. от 50 342 367.14 лв. с падеж 10.01.2011 год., произтичащо от договор за покупко- продажба на търговско предприятие от 10.12.2009 год. и коефициента за ликвидност и другите финансово – икономически показатели, налагат за начална дата на неплатежоспособността да се приеме датата 10.01.2011 год., към която трайното и необратимо състояние на неплатежоспособност на ответника [фирма] / в несъстоятелност/, обявена с обжалваното въззивно решение по чл.630, ал.1 ТЗ, е доказано като е обективно съществуващ факт.
За да отмени решението на ТОС в частта му, с която съдът по несъстоятелността е наложил запор върху вземането на „Е. П. Д.” АД / в несъстоятелност/ спрямо “СИ Д. ЕФ АО”АД, по договор за цесия от 01.07.2010 год., сключен между ” ТБ – И.” АД, в качеството му на цедент и [фирма] / в несъстоятелност/, като цесионер Варненският апелативен съд се е позовал на спорния характер на това вземане, доказателство за който е и образуваното във вр. със същото т.д.№ 101/2011год. на ТОС по предявен иск от „А. М.” Е. [населено място] и [фирма] срещу ” ТБ – И.” АД, което е висящо.
В частта относно приетата недопустимост на решението на ТОС въззивната инстанция е приела, че спирането на изпълнителните производства срещу имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността настъпва по силата на изричната разпоредба на чл.638, ал.1 ТЗ и като последица от откритото производство по несъстоятелност спирането на индивидуалното изпълнително производство не е предоставено на субективната преценка на съда по несъстоятелността и няма правната характеристика на „друга обезпечителна мярка” по см. на чл.630, ал.1, т.4 ТЗ.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставените от касаторите въпроси на материалното право, свързани с момента, към който следва да се преценява началната дата на неплатежоспособността на търговеца и до предпоставките за определянето и, като релевантни за крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същите тези въпроси е неоснователно позоваването на селективния критерии по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираните в тази вр. съдебни актове- определения на различни състави на ВКС, ТК и постановено по реда на ГПК /отм./ решение на състав на ВКС,ТК като казуална практика на касационната инстанция нямат задължителен за характер, поради което са неотносими към визираното противоречие- арг. от т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Дори, обаче, да се приеме изразеното в изложението на касатора [фирма] / в несъстоятелност/, становище, че цитираната практика е посочена само като индиция за съществуваща в същия смисъл задължителна практика на ВКС, то обстоятелството, че възприетото от въззивния съд разрешение на така формулираните и уточнени в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, правни въпроси, е в пълно съгласие с последната, израз на която е и служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 115 от 25. 06. 2010 год., по т. д. № 169/2010 год. на ІІ-ро т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, изключва да е налице поддържаната допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване.
При създадена задължителна съдебна практика на касационната инстанция, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета нова, основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- аргументирано в случая единствено с възпроизвеждане законовия текст на разпоредбата и липса на съдебна практика, които не удовлетворяват изискването на закона, съобразно разясненията н т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е неприложимо..
Що се касае до останалите процесуалноправен и материалноправен въпроси – за характера на акта, произнасящ приложението на правните последици на чл.638, ал.1,във вр. с ал.3 ТЗ и чл.630, ал.1, т.4 ТЗ касационното обжалване на визираното основание също не следва да бъде допуснато. Първият от тези въпроси, свързан с приложението на чл.638, ал.1 във вр. с ал.3 ТЗ не се включва в предмета на делото и като ирелевантен за крайния правен резултат не обосновава главната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на следващия правен не е налице твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съдебните актове на ВКС, от категорията определения, дори и постановени в производството по чл.288 ГПК освен, че нямат задължителен характер, въобще не се включват във формираната практика на съдилищата и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно доколкото по отношение на поставения процесуалноправен въпрос е налице трайно установена съдебна практика, която е в смисъл, че актът на съда по чл.630, ал.1, т.4 ТЗ, като част от решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар и вторична, производна последица от същинската част на същото, в качеството си на такъв съдебен акт, попада в обхвата на изчерпателно изброените, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК и липсва необходимост от нейната промяна , а нормите на чл. 630, ал.1, т.4 ТЗ – ясни и вътрешно непротиворечиви, не се нуждаят от корективно тълкуване, то критерият за селекция по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, въведен от касаторите, е неприложим.
Касационното обжалване следва, обаче, да се допусне по отношение частта на решението на Варненския апелативен съд, с която е обезсилено като недопустимо решението на ТОС за наложената по реда на чл. 630, ал.1, т.4 ТЗ обезпечителна мярка- спиране на изп.д.№ 2011808040025 на Ч. З.Д. с рег.№ 808 на К. и с която е отменена наложената по реда на чл.630, ал.1, т.4 ТЗ обезпечителна мярка- запор върху вземането на „Е. П. Д.” АД / в несъстоятелност/ спрямо “СИ Д. ЕФ АО”АД, поради съществуваща вероятност за неговата недопустимост, преценката за която ще се извърши с произнасяне по същество на подадените касационни жалби.
Тази вероятна недопустимост в случая произтича от евентуално отсъствие на конкретните изисквания, въведени от процесуалното правило на чл.613а, ал.2 ТЗ, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.101/2010 год., по отношение на въззивника [фирма], по чиято въззивна жалба с вх. на ТОС № 1939/18.05.2011 год. въззивният съд се е произнесъл, постановявайки обжалвания съдебен акт в посочената по- горе негова част.
Що са касае до останалата част на въззивното решение на Варненския апелативен съд, по отношение на която е въведено касационното основание по т.2 на чл.281 ГПК, то липсва вероятност твърдяният порок да е налице, предвид приетото с влязло в сила определение № 784/ 18.11.2011 год., по ч.т.д.№ 774/2011 год. на І-во т.о. на ВКС, че [фирма], не е трето лице по см. на чл.613а, ал.2 ТЗ и като страна в производството по делото пред ТОС разполага с надлежно възникнало право на въззивна жалба, упражнено с подаването и под вх. на ТОС № 1811/10.05.2011 година, независимо дали с първоинстанционния съдебен акт е отречена или не материалноправната и легитимация на кредитор на ответното ТД.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС,на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 63 от 16.03.2012 год., по в.т.д.№ 470/2011 год., в частта, с която е обезсилено като недопустимо решение № 16/ 03. 05. 2011 год., по д.н. № 14/2011 год. на Търговищкия окръжен съд по отношение спирането на изп.д.№ 2011808040025 на Ч. З.Д. с рег.№ 808 на К., както и в частта, с която е отменено решение № 16/ 03. 05. 2011 год., по д.н. № 14/2011 год. на Търговищкия окръжен съд за наложения запор върху вземането на [фирма] / в несъстоятелност/ от „СИ Д. ЕФ”-А. О.”АД, по договор за цесия от 01.07.2010 год..
УКАЗВА на касаторите [фирма] /в несъстоятелност/; [фирма] и [фирма], в едноседмичен срок от получаване на съобщението до всеки един от тях, да внесат по смета на ВКС допълнителна държавна такса в общ размер от 125 лв./ сто двадесет и пет лева/, като в същия срок представят по делото и съответния платежен документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателите , че при неизпълнение на дадените указания за внасяне на допълнителна държавна такса касационното производство ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 63 от 16.03.2012 год., по в.т.д.№ 470/2011 год. в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: