5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 11.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1339/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6645/02.7.2012 г., подадена от адв. П. Т. – процесуален представител на ищеца Е. И. М. от [населено място], против въззивно решение №950/11.6.2012 г. по гр.д.№1663/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е оставено в сила решение №5751/22.12.2009 г. по гр.-д.№590/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, 6 състав, с което са отхвърлени предявените от Е. И. М. от [населено място], против С. Д. Н., Л. С. Л., И. Т. Л., Ф. Т. Л., А. П. С. и О. П. С., всички от [населено място], обективно и субективно предявени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.1-во ЗЗД, във връзка с чл.-97, ал.1 ГПК/отм./, за обявяване нищожност на договор за продажба за магазин, поради липса на предмет и невъзможен, както и за обявяване нищожност на нотариален акт, поради това, че не може с поправка на нот.акт да се валидира нищожен договор, поради неспазване особените изисквания на закона, както и за отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ на два нотариални акта.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на договора, предмет на нот. акт №181/1998 г., поради липса на предмет – невъзможен предмет на договора, въззивната инстанция е приела, че ищецът има правен интерес от предявяване на установителния иск, като този правен интерес произтича от качеството му на купувач по предварителен договор, който има за предмет идеална част от целия партерен етаж на [улица], включващ и ъгловия магазин, който е предмет на атакуваната сделка. Прието е също така, че при уважаване на предявения иск за нищожност той би имал основание да иска обявяването на предварителния договор на окончателен, т.е. да иска и придобиването на собствеността върху предмета на атакуваната сделка, какъвто иск е предмет на друго дело. Сочи се, че наличието на влязло в сила решение по гр.д.№675/2000 г. също не е пречка за предявяването на иска, тъй като ищецът не е страна по него и силата на пресъдено нещо не се разпростира по отношение на него. Съдът е стигнал до извод, че независимо от безспорно установения факт, че към датата на сключването на атакуваната сделка – 20.5.1998 г., не е съществувал отделен партерен обект – станалия двустаен след присъединяването апартамент, с обща застроена площ от 63 кв.м и процесното ъглово помещение към 1998 г. е имало статут на “стая 2” към партерния апартамент, т.е. било е част от жилищния обект, сключеният договор за продажба, предмет на нот. акт №181/1998 г. не е с невъзможен , несъществуващ предмет. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД съгласно която абсолютно недействителни са сделките, които имат за предмет невъзможна, принципно изключена престация. Цитирайки решение №468/2000 г. на ВКС, 4 ГО, съдът е приел, че ако предмет на сделката по принцип е възможен, но към момента на сключването й не е бил обособен, тя не е нищожна, като при сделка с всички части, които могат да бъдат обособени като самостоятелен обект. Съдът е стигнал до извод, че за валидността на сделката няма значение дали обособяването е извършено към датата на сключването й, стига това обособяване да е възможно и за него да не съществуват законови пречки. За конкретния случай е прието, че сделката е действителна от гледна точка на възможен предмет, а настоящата хипотеза е именно такава – не съществува никаква техническа пречка за обособяване на магазина в самостоятелен обект за възстановяване на оригиналния проект, въз основа на който е строена сградата, тъй като това обособяване е технически възможно и към 1998 г., когато е сключена сделката. Изводът е обоснован и с данните от съдебно-техническата експертиза и изводите на вещото лице. Софийският апелативен съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл.62 З./отм./, тъй като те са направени едва в хода на устните състезания пред въззивната инстанция, а такива твърдения за нищожност на сделката на друго основание – противоречие със закона/визираната разпоредба/, не са заявени пред първата инстанция под формата на изменение/допълнение/ на основанието на иска по чл.116 ГПК/отм./, а такова изменение е недопустимо пред въззивната инстанция – т.5 от ТР№1/2001 г.
По иска за обявяване нищожността на нот. акт №123/99 г. за поправка на нот. акт №188/1998 г. е прието, че ищецът има правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.97, ал.1, във връзка с чл.472 ГПК/отм./ по изложените по-горе съображения – наличието на предварителен договор, по който той е купувач на партерния етаж, но искът е неоснователен, тъй като наведените фактически твърдения за нищожност на нотариалния акт като нотариално действие поради това, че е невъзможно с нот.акт да се валидизира нищожен договор, защото с акта се продава друг имот, без неговото издаване да са спазени особените изисквания на закона – липсват декларации за липса на задължения, семейно и имотно състояние, данъчна оценка и не са внесени таксите, не попадат в изчерпателно и лимитативно изброените основания, на които съгласно разпоредбите на чл.472 ГПК/отм./, нотариалното действие по издаването на нотариален акт е нищожно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице условията на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, тъй като обжалваното решение противоречи на практиката на съдилищата. Сочи се решение №493/30.6.1999 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че цената, по която се продава вещта се включва в същественото съдържание на сделката, а нейният размер се определя по силата на закона и за това липсата на съгласие между страните за нея обуславя недействителност по чл.26, ал.2 ЗЗД. Сочи се, че в случая с нот. акт №123/1999 г. чрез “поправка” вместо ъглов магазин с площ 15,30 кв.м се продава апартамент с площ 63 кв.м, без да е уговаряна и плащана цена между страните, който факт изобщо не е обсъждан от съда, който е приел поправката за валидна и я е узаконил в противоречие на посоченото решение на ВКС.
Твърди се също така, че са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – евентуално постановеното решение от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставя материалноправният въпрос “Може ли да се валидира/санира/ договор за продажба с невъзможен предмет/несъществуващ магазин/ само поради факта, че след няколко години стаята, в която е превърнат отново е преустроена в магазин, без да е изследвана допустимостта и законността на това преустройство ?”. Сочи се, че извършеното преустройство от С. Н. след 2002 г. е незаконно, защото не е взето съгласието на другия съсобственик, направено е без одобрен архитектурен предмет и е променено предназначението на всички помещения на апартамента.
Поставя се и въпросът “Може ли под формата на поправка на нотариален акт да се продаде друг имот, с друга площ и граници, без да се уговаря и плаща неговата цена и без да са запазени особените изисквания на закона като за всяка сделка на недвижим имот/представяте на данъчна оценка, попълване на декларации, заплащане на местни и нотариални такси/?”.
Ответницата по касация С. Н., посредством процесуалния си представител – адв.З. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Останалите ответници по исковата молба не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид изложеното в отговора на ответницата по касация С. Н. намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, а именно “Може ли да се валидира/санира/ договор за продажба с невъзможен предмет/несъществуващ магазин/ само поради факта, че след няколко години стаята, в която е превърнат отново е преустроена в магазин, без да е изследвана допустимостта и законността на това преустройство ?”. Относно този въпрос въззивната инстанция е изложила мотиви, обосновавайки се, че такъв довод жалбоподателят е навел едва в устните състезания пред въззивната инстанция, което е процесуално недопустимо – аргумент от т. 9 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК. Освен това така зададен въпросът се явява фактически.
По втория от поставените въпроси – “Може ли под формата на поправка на нотариален акт да се продаде друг имот, с друга площ и граници, без да се уговаря и плаща неговата цена и без да са запазени особените изисквания на закона като за всяка сделка на недвижим имот/представяте на данъчна оценка, попълване на декларации, заплащане на местни и нотариални такси/?”, също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Въпросът се свежда до тълкуване на правната норма на чл.472 ГПК/отм./. Същата обаче не се нуждае от тълкуване, тъй като по ясен и категоричен начин, изчерпателно и лимитативно, визираната правна норма изброява основанията, въз основа на които едно нотариално действие следва да се приеме, че е нищожно, а изложеното в исковата молба не попада в приложното поле на цитираната правна норма, и въззивната инстанция е отчела този факт.
С оглед изхода от спора и направеното в отговора на ответницата по касация С. Н., искане за присъждане на разноски за настоящото производство, съдът намира, че такива не се дължат на последната, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №950/11.6.2012 г. по гр.д.№1663/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви състав, по касационна жалба, вх.№6645/02.7.2012 г., подадена от адв. П. Т. – процесуален представител на Е. И. М. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. Н. от [населено място] за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: