О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 399 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. П. против решение № 1424 от 31.10.2011г. по гр.д.№ 2181/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1784 от 12.05.2011г. по гр.д.№ 14501/2010г. на Пловдивски РС. С последното е допусната съдебна делба между касатора и П. Г. П. при равни права на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.688.1.15 по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес [населено място] [улица], вх. Б, ет.2, ап. 15, разположен в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.524.688 с предназначение за самостоятелния обект: жилище- апартамент със застроена площ 52 кв.м., ведно с 4,62 % от общите части на сградата, изба № 17 таван № 18.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 34 от ЗС, тъй като тавана бил преустроен и съставлявал самостоятелен обект – ателие, а делбата е допусната само на един имот, т.е. таван № 18 е приет за принадлежност към жилището.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса допустима ли е делба като самостоятелен обект на таван, или мазе, което е принадлежало към допуснат до делба апартамент, респективно жилище. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВС: Р № 21 от 23.01.1985г. по гр.д.№ 897/1984г. І гр.о. и Р № 393/13.05.1986г.по гр.д.№ 125/1986г. І гр.о..
Ответникът по касация оспорва жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Двамата съделители В. Г. П. и П. Г. П. са придобили по дарение от родителите си, оформено с н.а. № 08.02.1994г. процесния апартамент, ведно с принадлежащите му изба № 17, таван 18 и 4,62% от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното место.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е доказано преустрояването на тавана в нов самостоятелен обект на собственост – ателие
Поставеният въпрос: допустима ли е делба като самостоятелен обект на таван, или мазе, което е принадлежало към допуснат до делба апартамент, респективно жилище е относим към спора между страните и мотивите на възивната инстанция. Този въпрос обаче е разрешен съобразно доказателствата и трайно установената съдебна практика, според която наличието на самостоятелен обект на собственост следва да се докаже. Неотносими към спора са представените две решения, на които се позовава жалбоподателя. :С Р № 21 от 23.01.1985г. по гр.д.№ 897/1984г. І гр.о. е прието, че дворното место, което е собственост не само на лицата, на които е постреоената върху него сграда, а и на трето лице следва да се допусне до делба. С Р № 393/13.05.1986г.по гр.д.№ 125/1986г. І гр.о..се приема, че е недопустима делба на насаждения върху съсобствено дворно место. И двете решения нямат отношение към поставения правен въпрос и не доказват наведеното допълнително основание за допускане до касация – чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1424 от 31.10.2011г. по гр.д.№ 2181/2011г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. Г. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
?8751096C1D0BB834C22577930047478D.txt