О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 05.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 101/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Х. М.-прокурор в Окръжна прокуратура П. против въззивно решение на Окръжен съд-Плевен № 510/27.10.2011 г., постановено по гр. д. № 617/2011 г., с което Прокуратура на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да заплати на П. Т. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 5 000 лв. допълнително обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по н.о.х.д. № 2700/2009 г. по описа на РС-Плевен към присъденото от ПлРС обезщетение в размер на сумата 2 500 лв. /или общо 7 500 лв./, ведно със законна лихва, считано от 15.11.2000 лв. до окончателното изплащане на сумата. Моли да се отмени решението и постанови друго, с което искът да се отхвърли като недоказан по основание и размер.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правен въпрос, включен в предмета на спора, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Формулиран е процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да направи анализ на всички доказателства при обосноваване на извода си относно основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, както и материалноправен въпрос относно определянето на размера на обезщетението след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства с оглед точно прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Посочена е задължителна съдебна практика-р. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК.
Писмен отговор на жалбата е подаден от адвокат Я. К., в качеството на пълномощник на А. С. В. и Р. П. В.-законни наследници на починалия на 16.11.2011 г. ищец по делото П. Т. В.–преживяла съпруга и дъщеря, конституирани като страна по делото на основание чл. 227 ГПК с определение на въззивния съд от 9.12.2011 г. Жалбата е оспорена като неоснователна. Моли съда да потвърди въззивното решение като правилно и да присъди разноски за касационната инстанция в размер на сумата 700 лв., заплатен хонорар на един адвокат.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства:
С постановление на прокурор от 24.01.2008 г. срещу В. е образувано досъдебно наказателно производство, затова че на 3.05.2007 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице-председател на З. „Ген. С.”, [населено място] е присвоил парична сума в размер на 4 874 лв., връчена в това му качество да я управлява, като се е разпоредил с нея в свой интерес-престъпление по чл. 201, ал. 1 НК. С постановление от 31.10.2008 г. В. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено същото престъпление с размер на сумата 7 392 лв. и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. В ПлРС е внесен обвинителен акт и е образувано н.о.х.д. № 3855/2008 г. С определение от 5.06.2009 г. съдебното производство по делото е прекратено и е върнато на ПлРП за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на В.. Впоследствие е внесен нов обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 201 НК и е образувано н.о.х.д. № 2700/2009 г. С присъда от 30.06.2010 г. В. е признат за невинен в обвинението и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление. С решение № 446/15.11.2010 г. по в.н.о.х.д. № 898/2010 г. по описа на ПлОС оправдателната присъда е потвърдена.
Въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 7 500 лв., като освен изложеното по-горе е взел предвид и ЕР на ТЕЛК от 8.10.2003 г., с което на В. е призната 79%ТНР с диагноза: И., ритъмна форма; от 2005 г. е с протеза на левия крак след преживян туберкулозен артрит; постоянна терапия за хипертония, чести съдови кризи, провокирани от стресови ситуации; бивш кмет на [населено място], заемал обществени и ръководни длъжности; гласни доказателства-честен и трудолюбив човек; тежко преживял обвинението за извършено престъпление; към момента на повдигане на обвинението е бил на 82-годишна възраст, пенсионер.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразно задължителната практика на ВКС, на която касаторът се е позовал в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Не е уточнено с изложението кои обстоятелства от фактическата страна на конкретния случай, относими към размера на обезщетението, въззивният съд не е обсъдил и преценил в мотивите към своето решение.
Процесуалноправният въпрос е обоснован с твърдения, съставляващи оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила-основание за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото в касационната инстанция касаторът следва да заплати на ответниците по касация разноски за тази инстанция в размер на сумата 700 лв.-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие серия Б, № 220400.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на окръжен съд-П. № 510/27.10.2011 г., постановено по в. гр. д. № 617/2011 г. в обжалваната част по касационна жалба на Окръжна прокуратура-П..
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Р. П. В.-Й. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 24 сумата 700 лв. за разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: