О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр. София, 01.07..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 455/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 836 от 05.01.09г., постановено по гр.д. № 918/08г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение № 202 от 11.08.08г. по гр.д. № 624/07г. на С. районен съд, 4 с-в, с което на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на О. С., че два земеделски имота, находящи се в землището на с. Д., Софийска област – нива с площ от 10 дка в м.”Л” и нива с площ от 5 дка в м.”Г” към момента на образуване на ТКЗС през 1958г. са били собственост на наследодателя на ищците Х, починал на 26.06.02г. Прието е, че същият е получил процесните имоти, идентични с части от реституирани на ответника имоти, от своя баща и от 1934г. до внасянето им в ТКЗС ги е владял непрекъснато, поради което ги е придобил по давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от О. С. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – относно предпоставките за придобиване на недвижим имот по давност, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване би било на лице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по гражданскоправен спор, в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на решение от 07.07.04г. по гр.д. № 1449/03г. на ВКС, с което е прието, че за да може един съсобственик да придобие частта на другия съсобственик е необходимо да е отблъснал неговото владение и да е владял имота само за себе си в продължение на 20 години по ЗД/отм./ и на решение № 330 от 28.06.06г. по гр.д. № 3060/04г. на ВКС, в което е прието, че наследник, в полза на когото приживе бащата наследодател не е прехвърлил по надлежния ред права на собственост върху земеделски земи, не може да се легитимира като техен собственик, ако не ги е владял спокойно и за себе си 20 години преди внасянето им в ТКЗС, тъй като в него не е взето друго становище по тези въпроси. Липсва противоречие и с Р № 1* по гр.д. № 2075/98г. на ВКС, в което също е прието, че давностният срок по чл.37 ЗДавн./отм./. Същото важи и за представените Р № 642 по гр.д. № 198/68г.на ВС, Р № 2* по гр.д. № 1941/72г. на ВС и Р № 231 по гр.д. № 1010/96г. на ВКС отнасящи се до въпросите за присъединяване на владението, доколкото в случая не е прието да е налице такова присъединяване. Нямат никакво отношение към настоящия случай Р № 202 по гр.д. № 592/02г. на ВКС, в което е прието, че когато едно лице държи един имот едновременно със собственика му, може да се приеме, че той го държи за себе си, само ако държането му е предадено от последния и Р № 109 по гр.д. № 1129/99г., в което е прието, че нищожното правно основание не създава права на добросъвестен владелец. Направените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото, респ. необсъждане на релевантни за спора факти не съставляват основания за допускане на касационно обжалване (основната част от доводите във връзка със съществото на спора са направени за първи път в тази жалба), доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта им към процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от О. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 836 от 05.01.09г., постановено по гр.д. № 918/08г. на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: