Определение №74 от по гр. дело №4196/4196 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                          №.74
 
                                   гр. София, 02.02..2009 год.
 
                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                          СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4196 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 170 от 7.03.2008 г. по гр. д. № 933/2007 год. на П. окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 314/2007 год. на П. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Б. М. , лично и като пълномощник на М. А. и С. Щ. иск против Е. „Р”, гр. П. за предаване от последната владението върху собствения им имот в гр. П., подробно описан в решението.
Решението се обжалва с касационна жалба от ищцитe, които поддържат становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая в приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Приложени са и влезли в сила съдебни решения на Върховния административен съд и определение на Софийски градски съд, в които въпросът за характера на постройката като преместваем обект или като строеж е решаван противоречиво с оглед начина на изпълнение или възможността за демонтаж. Считат, че това е същественият въпрос в настоящето производство, тъй като от характера на съществуващата в имота сграда зависи изхода на спора дали е налице неизпълнение на договора за наем от ответника, довело до прекратяването му с предявяване на иска. Произнасянето по въпроса за критериите, по които се определя характера на сградата, с оглед липсата на практика на ВКС, ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор по жалбата не е постъпил.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, за да отхвърли ревандикационния иск е приел, че ищците, сега касатори, са собственици на имота, но ответникът се намира в него на основание сключен между страните договор за наем, продължен за неопределено време с оглед липсата на противопоставяне от наемодателите преди изтичане на срока му от една година. По евентуално предявения иск за връщане на наетия имот, на основание чл. 233 ЗЗД приел, че не е доказано ответникът да е нарушил клаузите на договора, изграждайки сграда в имота, поради което и не е налице основание за развалянето му. Въз основа на приетото заключение на техническата експертиза е приел, че сградата представлява павилион, за чието изграждане е одобрен проект, съобразен с временната му експлоатация с лесен демонтаж без съществени загуби на материали.
Въпросът за характера на сградата в имота е фактически, а не материалноправен, поради което и решаването му се обосновава на събраните по делото доказателства. Той е и неотносим към извода за неоснователност на ревандикационния иск. Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска за връщане на имота поради нарушение от ответника на наемния договор е обоснован от установените от техническата експертиза данни за характера на сградата като павилион – заведение „Б”, както и от одобрения проект за това от 1998 год., т. е. преди сключването на наемния договор между страните. Поради това е приел, че не е налице неизпълнение на клаузите на договора от ответника относно поставяне на подвижен павилион и отхвърлил иска за връщане на наетия имот поради разваляне на наемния договор. Позоваването на касаторите на противоречиво решаване на въпроса относно характера на една сграда като строеж или преместваем обект в зависимост от различни критерии в приложените решения на ВАС е неоснователно и не обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като законът изисква противоречиво решаване от гражданските съдилища, а не по административни производства. Затова и тези решения на ВАС, приложени към изложението, не следва да бъдат обсъждани, а приложеното определение на СГС не съдържа твърдяното противоречие при определяне на характера на сградата с приетото от съда в обжалваното решение, дори и да се приеме, че това е същественият по делото въпрос.
Именно с оглед липсата на конкретно посочен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и по който следва да се допусне касационно разглеждане на решението съдът не може да прецени и второто поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Недоволството от направения от въззивния съд фактически извод за характера на спорната сграда не може да обоснове разглеждането му пред ВКС, тъй като предвиденото от закона основание по т. 3 изисква мотивиране на значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такава обосновка от касаторите не се съдържа в изложението, а само е цитиран закона, поради което и това основание за допустимост на касационното обжалване не е налице.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
 
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 170 от 7.03.2008 год. по гр. д. № 933/2007 год. по описа на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар