О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 29.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 458 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6888/18.ІІ.2009 г. на застрахователното д-во „Б” АД – София, подадена чрез процесуалния му представител адв. А от САК, против въззивното решение № 368 на Софийския градски съд, с-в ІV-Г, от 8.І.2009 г., постановено по гр. д. № 4021/06 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на Софийския районен съд, ГК, 53-и с-в, от 17.VІІ.2006 г. по гр. д. № 10148/05 г. С последното застрахователят-настоящ касатор е бил осъден да заплати на Р. И. И. К. от София по предявените от нея в условията на обективно съединение искове с правно основание по чл. 399, ал. 1 /отм./ ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗ. обезщетение за настъпило застрахователно събитие по притежаваната от последната полица за застраховката „автокаско” в размер на сумата 7 100 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 17. ХІ.2005 г. и окончателното й изплащане, както и 848.97 лв. мораторна лихва върху горепосочената главница за периода на забавата от 4. ХІІ.04 г. и до 17. ХІ.2005 г., а също и 1 122.75 лв. разноски по делото.
Оплакванията на касатора „Б” АД – София са за постановяване на въззивното решение в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, като в жалбата се инвокира и довод, че то е несправедливо, доколкото „е позволило на ищеца се обогати неоснователно”. С оглед това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на СГС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в обстоятелствената част на жалбата, З. „Б” АД – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че с атакуваното въззивно решение СГС „се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси в противоречие със закона”, с което се създавала неправилна съдебна практика.
Ответницата по касация Р. Ив. И. К. от София не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на застрахователя.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на З. „Б” АД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съблюдаването на императивното изискване за точното прилагане на закона несъмнено е от значение за правилността на всяко едно съдебно решение, тъй като в противен случай то би било порочно /незаконосъобразно/ и поради това подлежащо на отменяване. Касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК обаче, по никакъв начин не може да бъдат отъждествявани с предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване. Факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол за валидност и правилност на въззивните решения има място само когато въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл /бил той материалноправен и или процесуалноправен/, удовлетворява кумулативното изискване на законодателя да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитие на правото въобще. В този смисъл евентуално допуснатите от въззивната инстанция нарушения на материалния и на процесуалния закон, чието точно и мотивирано излагане е задължителен реквизит на всяка касационна жалба /арг. чл. 284, ал. 1 т. 3 ГПК/, не представляват едновременно с това и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разбирането че правото не би могло да се развива ако законите не се прилагат според точния им смисъл е в основата на извод, че когато последният е неясен или съществува празнота в нормативната уредба, то изясняването на точния разум или отстраняването на непълнотата следва да се извършват посредством известните на правната херменевтика способи. В конкретния случай, извън контекста на оплакванията си за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС, касаторът З. „Б” АД – София не изяснява нито кои са материалноправните и процесуалноправни въпроси, по които СГС се е произнесъл, нито в какъв аспект всеки от тях е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще.
С оглед изложеното касационно обжалване на атакуваното от З. „Б” АД – София осъдително въззивно решение на СГС от 8.І.2009 г., постановено по гр.д. № 4021/06 г. не следва да се допуска.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 368 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 8.І.2009 г., постановено по гр. д. № 4021/06 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 458 по описа за 2009 г.