Определение №528 от по гр. дело №463/463 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 528
 
 
гр. София, 01.07.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 463/09г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 03.06.08г. по гр.д. № 776/07г. на Монтанския районен съд е отхвърлен като неоснователен иска на Л. М. Й. против О. М. за признаване за установено, че на ищеца му е нарушено правото на собственост върху парцел **** в кв. 106 по плана на гр. М. от 1956г.( сега УПИ Х-2724,2725 в кв.29 по плана от 1989г.), както и да се признае за установено, че имотът е с неуредени сметки и тъй като не е отчужден и липсва отчуждителна преписка да се приеме, че е в режим на съсобственост с Г. и П. П.
С решение от 13.02.09г., постановено по в.гр.д. № 219/08г., Монтанският окръжен съд е обезсилил решението на районния съд и е прекратил производството по делото. Прието е, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като процесният имот не е собственост на ответната община и не се владее от нея, нито тя е извършила действия, които да засягат правата на ищеца. Наред с това е прието, че същият би могъл да защити правата си на собственик, в случай че докаже че е такъв, с ревандикационен иск по чл.108 ЗС срещу владеещите несобственици.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Л. М. Й. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че решението на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В разглеждания случай жалбоподателят в изложението си по чл.280, ал.1 ГПК не е формулирал правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но същият може да бъде извлечен от съдържанието на самата касационна жалба и той се отнася за предпоставките за допустимост на предявения положителен установителен иск за собственост. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда по поставения съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Независимо, че жалбоподателят не се е позовал на останалите две основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, за пълнота на изложението и във връзка с представените от него с молба от 23.03.09г. решения от 23.02.04г.по гр.д. № 335/03г. на МРС и № 479 от 26.07.06г. по гр.д. №3177/04г. на ВКС, с които е отхвърлен иска на трети лица против О. М. за признаване право на собственост върху партерния етаж на построена в процесното дворно място жилищна сграда, следва да се отбележи, че същите не се отнасят до поставения по-горе въпрос, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното подадената от Л. М. Й. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 13.02.09г., постановено по в.гр.д. № 219/08г. на Монтанския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар