О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 13.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3714 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М. И. против решение № 1736/14.03.2014г. по гр.д.№ 11375/2013г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 18.04.2013г. по гр.д.№ 56 402/2010г. на Софийски РС и делото е върнато за ново разглеждане на РС от друг състав.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на съдебното решение на РС поради недопустимост на предявения иск за делба. В този смисъл се иска делото да не се връща за ново разглеждане, а производството да се прекрати, като образувано по недопустим иск.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.по предявеният установителен иск, целящ установяване на съвместни права на участие в съсобствеността на ищеца и неговата съпруга, те необходими другари ли са. 2. ако единия от необходимите другари в процеса е обвързан със силата на пресъдено нещо по отношение на предмета на спора, допустим ли е предявеният от другия другар иск за същото спорно право. 3. при положителен отговор на първите два въпроса следва въпроса допустим ли е иск за делба, съединен с установителен иск, по който ищеца претендира да му бъдат признати не самостоятелни права, а съвместни права на собственост в режим на съпружеска имуществена общност с другия съпруг, по отношение на който вече е формирана сила на пресъдено нещо за същото спорно право.
Ответникът по касация Столична община оспорва допускането до касация. Счита предявеният иск за нова делба за основателен, тъй като общината е била лишена от участие в предходната делба, а се явява съсобственик на 2/5 ид.ч. от имота по силата на ЗН и ЗОС.
Ответникът В. Г. А. оспорва жалбата и допускането до касация. Счита, че въззивния съд правилно е приел, че Държавата следва да участва в настоящия процес щом по отношение на нея е била допусната и извършена предходната делба, за която сега той твърди, че е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неговото не участие.
Ответницата А. С. Ж. също взема решение на неоснователност на касационната жалба и да не се допуска касационно обжалване, тъй като е безспорно, че Столична община не е участвала в предходната делба, а сега не е конституирана държавата. Твърди се неотносимост на поставените въпроси, тъй като въпроса не е кой е носител на правата, а кой може и следва да ги упражнява в процеса.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
От В. Г. А. е предявен иск за делба на апартамент № 8, находящ се в [населено място], ул. асил А.” № 15, вх. „А”, ет.4, със застроена площ 115 кв.м. ведно с прилежащите му избено и таванско помещение и 300/5165 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното место, съставляващо парцел V от кв.556 по плана на [населено място], Центъра. Ответници по иска са Столична община, А. С. Ж. и Н. М. И.. Апартамента е бил собственост на А. И. И., видно от н.а. № 165,т.10 от 11.06.1936г. Тя е починала през 1057г. и оставя единствен наследник – сестра й Г. И. И.. С н.а. № 176, т.26 от 01.11.1966г. Г. И. дарява племенницата си Х. М. И. с 1/5 ид.ч. от апартамента. Г. И. почива на 21.05.1985г. Със саморъчно завещание от 02.07.1984г. тя е завещала на Х. И. и на А. С. Ж. по 2/5 ид.ч. от апартамента. Тъй като те не са от кръга на призованите наследници, на основание чл. 14, ал.2 ЗН в първоначалната му редакция, при която е открито наследството, 2/5 от предмета на завещанието са станали държавна собственост на основание чл. 11 ЗН. По гр.д.№ 8924/1996г. на СРС е предявен иск за делба на същия апартамент. С влязло в сила решение на 31.03.2004г. е допусната съдебна делба на същия апартамент между А. Ж. с квота 1/5 ид.ч., Х. И. с квота 2/5 ид.ч. и държавата с квота 2/5 ид.ч. Делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан с влязло в сила решение на 07.04.2010г. На 23.11.2010г. съпругът на А. Ж. В. Г. А. предявява иск за делба за същия апартамент, като твърди, че заедно със съпругата си е владял частта на Х. И. от сключването на брака им – 1996г. и е придобил по давност нейните 2/5 ид.ч. Затова счита предходната делба за нищожна, като извършена без негово участие като съсобственик. Х. И. е починала на 27.12.2007г. и в настоящото производство участва брат й и единствен наследник Н. М. И..
РС е отхвърлил предявения сега иск за делба, като е приел, че предвид установеното, че ищеца и съпругата му са плащали наем на Х., те не са придобили по давност нейните 2/5 ид.ч.
Въззивната инстанция не се е произнасяла по допустимостта на предявения иск въпреки изричните възражения на Н. И. за това. Той е твърдял, че ищеца, като необходим другар на съпругата си А. Ж. е обвързан от силата на пресъдено нещо, създадена с решението по допускане и извършване на делбата, а по отношение на нея е установено правото на собственост на Х. И. за 2/5 ид.ч. Твърди се изтекла придобивна давност по време на производството по предходната делба.
С въззивното решение е разгледан само въпросът за задължителното участие на държавата в настоящото производство, тъй като предходната делба е допусната и извършена с нейно участие като съсобственик, а сега се твърди нищожност на тази делба. Затова делото е върнато за ново разглеждане.
Настоящия състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въззивния съд не се е произнасял по тях. Единственият въпрос, разгледан от възивния съд е за участието на държавата, която поради това, че е била срана по предходната делба, следва да участва и в настоящото производство. Участието сега на общината не санира този пропуск, тъй като не се касае за универсално правоприемство.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1736/14.03.2014г. по гр.д.№ 11375/2013г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Н. М. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: