О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр. София, 03.07..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 530/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 37 от 15.01.09г., постановено по гр.д. № 626/07г., на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение от 27.04.07г. по гр.д. № 99/06г. на С. районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите Е. Н. К. , Й. И. Д., Н. С. Д. и Ю. С. Д. върху допуснатия до делба недвижим имот – УПИ * в кв.41 по плана на с. Г. с площ от 734 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, а именно 15/18 ид.части за първата и по 1/18 ид.част за останалите трима съделители. Прието е, че с нот акт № 169/82г. по обстоятелствена проверка Н. А. Д. е признат за собственик на процесния имот по наследство и давностно владение. Същият е починал през 1991г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си В. В. Д. , с която е бил в брак от 1933г., дъщеря си Е. К. , както и внуците си Н. Д. и Ю. Д. , които са деца на починалия през 1982г. негов син С. Н. Д. , чиято преживяла съпруга е Й. Д. С договор от 25.05.94г., сключен с нот.акт № 137/94г., Василена Д. е продала на лицето В. К. собствените си 4/6 ид.части от дворното място, който от своя страна и съпругата му са ги е прехвърлили на неговата майка Е по силата на договор за замяна, сключен с нот.акт № 168/03г. Прието е също, че родителите на Н. Д. са живели в имота до смъртта си, съответно през 1956г. и 1980г., като не са имали титул за собственост, нито са се позовали на придобивна давност приживе, както и че съществуващата в дворното място жилищна сграда е построена от Н. Д. около 1940г. При тези фактически данни съдът е приел, че имот е придобит от Н. Д. и съпругата му В. Д. в режим на съпружеска имуществена общност и че след смъртта на първия неговата ? ид.част от имота е наследена от неговите наследници по закон като преживялата съпруга и дъщеря му са получили по наследство по 2/12 ид.части от имота, а внуците му по 1/12 ид.част. С оглед прехвърлителните сделки е прието, че съделителката Е притежава още 4/6 ид.части от имота, който са били собственост на нейната майка В( 3/6 ид.части на лично основание от прекратената СИО и 1/6 ид.част по наследство).
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Й. И. Д., Н. С. Д. и Ю. С. Д. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност на Н. Д. и В. Д.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правен въпрос – за размера на участие в съсобствеността на всеки един от сънаследниците във връзка с претенции на единия от сънаследниците за придобиване по давност на наследствена част на другите сънаследници, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Преди всичко следва да се отбележи, че поставеният от касаторите въпрос не е съществен, тъй като определяйки правата на съделителите в съсобствеността въззивният съд не е приел, че един от сънаследниците е придобил по давност част от имота, която е принадлежала на друг сънаследник, а същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в разглеждания случай е възниква ли съпружеска имуществена общност върху недвижим имот, когато единият съпруг го е владял и се е позовал на придобивна давност по време на брака си и по конкретно по време на действието на С. кодекс от 1968г. В случая поставеният съществен въпрос е решен в съответствие с давените в ППВС № 8/80г, т.2 задължителни разяснения, според които когато придобивната давност е започнала и изтекла по време на брака или когато единият от съпрузите е започнал сам да владее имота като свой преди сключването на брака, а придобивната давност изтече по време на брака, имотът става съпружеска имуществена общност, тъй като в тези хипотези от значение е моментът на придобиването, като основанието, на което съпругът е започнал да владее имота, е без значение. Във връзка с обстоятелството, че в констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка е посочено, че имотът е придобит от Н. Д. по наследство и давностно владение следва да се отбележи, че то означава само, че същият е присъединил към своето владение владението на неговите наследодатели, а не и че последните са били собственици на имота, доколкото те не са притежавали документ за собственост и приживе не са се позовали на придобивна давност. Представените от касаторите решения (№ 140 по гр.д. № 259/05г., № 872 по гр.д. № 259/05г. и № 59 по гр.д. № 500/03г. на ВКС) се отнасят до въпросите за придобиване по давност от един сънаследник на наследствена част на друг сънаследник и изобщо за предпоставките за придобиване на един имот по давност, а не до поставения по-горе съществен въпрос, поради което противоречие между тях и обжалваното решение не е налице.
С оглед изложеното подадената от Й. Д. , Н. Д. и Ю. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 15.01.09г., постановено по гр.д. № 626/07г., на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: