О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 29.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6920 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. А., А. К. А. и „Е.е Е.” О., ЕИК –[ЕИК] против решение № 5-37 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 529/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение №90/13.05.2013 г. и допълнително решение №1028/13.12.2013 г.,постановени по гр.д. №1188/2011г. по описа на РС- Несебър, в частта, в която е отхвърлен иска за делба, предявен от С. П. З. против Т. П. Г., М. Я. С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., Р. С. Х., и Е. е. Е.” О. и вместо това е допусната делба на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 51500.506.628 /парцел V-230 от кв. 50 по КККР за землището на [населено място], одобрен със заповед на началника на СК-Б. от 18.08.06г.,с площ от 500 кв.м., ведно с построената в него “Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и басейн”,с идентификатор 51500.506.628.1. по кадастралната карта на курортен комплекс “Слънчев бряг, при квоти за съделителите както следва: за С. П. З., Т. П. Г., М. Я. С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., Р. С. Х.. – по 61/500 кв.м.ид.ч. върху описания по- горе терен и по 12,2% ид.ч. върху сградата в него, а за [фирма] – 134/500 кв.м.ид.ч. върху терена и 26,8% ид.ч. върху бизнес сградата в него. В останалата част, с която са отхвърлени исковете за същия имот по отношение на К. А., А. А. и ЕТ-Р.-Р. Х. и „К. 2000 О., Е. Х. и [община], решението е потвърдено
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на събраните доказателства и доводи на страните, позоваване на незаконосъобразно събрани доказателства, едностранчива преценка на доказателствата по делото, за нарушение на материалния закон при извода, че апорта е породил действие въпреки, че не е вписан
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпроси, свързани с оплакванията в жалбата, по които се твърди, че въззивния съд е процедирал в противоречие със съдебната практика.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: С решение № 283- Н/26.01.1993 г. ПК- Н. е възстановила правото на собственост на наследници на К. Я. А. върху недвижим имот- нива от 4 100 дка в землището на [населено място], местността “М. тепе”,образуваща имот с пл. № 176 по кадастралния план от 1931г. и е издаден констативен н.а. № 74,т.І/1993г., с който са признати правата на наследниците му. Той е починал на 10.10.1944г. и на сина му П. К. А. е определена квота ? ид.ч., а на наследниците на Я. К. А., починал на 09.06.1983г.: М., Д. и З. Я. е определена общо квота ? ид.ч., т.е. по 1/6 за всяка. П. К. А. е починал на 24.12.1996г. и е оставил за свои наследници ищцата С. П. З., Т. Т. П. Г. и К. П. А.. С договор за замяна от 27.06.1994г. [община] прехвърлила на П. А. ? ид.ч. и на М., Д. и З. Я. по 1/6 ид.ч. от два имота: 210 кв.м., ид.части от празен общински имот от 210 кв.м.,находящ се в същата местност, съставляващи имот 176а и место с площ 566 кв.м., съставляващи имот 176б, а те прехвърлили на общината 776/4100 ид.ч. от възстановения им имот 176. С нот акт 111т.3/05.10.1994г.. П. А. . дарил на сина си – ответника К. А.. собствената си 1/2 ид.част от имот 176, а с договор от 26.10.1994 г. била извършена доброволна делба на имота между съсобствениците, като дъщерите на починалия брат Я. А.: М., Д. и З. получили в дял реална част от имот 176 с площ 942 кв.м.. ведно с изградените там павилиони, а К. А. получил в дял останалата част от имот 176 с площ 3 156 кв.м. С решение на ВКС от 22.02.2005 г. дарението, извършено от П. А. на сина му К. обаче било обявено за нищожно. К. А.. е осъден да предаде на сестрите си С. З. и Т. Г. по 1/6 ид.част от имот № 176 с намалена площ 3324. Със съдебно решение № 101/21.06.2006 г. била обявена за нищожна и делбата от 26.10.1994 г. на основание чл. 75, ал.2 ЗН. С н.а. № 171,т.ІV/22.12.1995г. К. А. продава на Р. С. Х. 200/566 ид.ч. от имот 176б. С решение № ІV-293/14.02.2008г. по гр.д.№ 1064/2006г. на БОС поради това, че дарението е признато за нищожно, е признато за установено по отношение на преобретателя Р. Х., че С. З. е собственик на 1/6 ид.ч. от имот 176-Б и е отменен констативен н.а. № 155,т.ІV/1995г., с който К. А. е бил признат за собственик за права над 1/6 ид.ч.
Видно от мотивите на решение № І-112 от 25.06.2008г. по гр.д.№ 1039/2006г. на БОС, с н.а.№ 108 от 29.07.1996г. и № 107/30.07.1996г. К. А. продава на [фирма] и на Д. С. реална част от имот 176 с площ 591 и от имот 176б останалата площ – 366 кв.м., а преобретателите прехвърлили 366/1835 ид.ч. на [фирма] С н.а. № 60,т.І/232.01.2001г. [фирма], представлявано от К. А. дарява на А. А. 366/566 ид.ч. от имот 176б. С влязло в сила Решение № І-112/25.06.2008г. по гр.д.№ 1039/2006г. А. А. е осъдена да предаде на С. З. собствената й 1/6 ид.ч. от имот 176Б, която се равнява на 61 кв.м. в ид.ч.
Видно от СТЕ с в.л. Г., със заповед от 12.06.1997г. кадастралния план на к.к.”Слънчев бряг” е изменен, като имот 176б е заснет с пл. № 230, а на 13.08.2001г.. е одобрен планът за регулация, като за имот 230 са отредени два съсобсктвени с общината УПИ: УПИ ХVІ-230, общ в кв. 50 с площ 409 кв.м. и съсобствен УПИ V-230,общ с площ 1719 от кв. 5001
С договор от 28.01.2002г. [община] продава на Р. Х. 209/409 ид.ч. от УПИ ХVІ-230. а с н.а. № 130,т. І от 14.03.2002г. [фирма] продава на „К. 2000” 1366/1719 ид.ч. от УПИ V-230 от кв. 50, ведно със сграда-хотел в него.
С договор за доброволна делба от 09.08.2002г.между Р. С. Х., К. А., като управител на [фирма] и А. К. А. се делят УПИ V-230 от кв. 50 с площ 1719 кв.м. и УПИ ХVІ-230 кв. 50 с площ 409 кв.м., като „К. 2000” и А. А. получават в дял УПИ V-230 при квоти между тях – за дружеството 1366/1719 ид.ч., а за А. А. – 353/1719, а Р. Х. придобива УПИ ХVІ-230 с 409 кв.м. В качеството му на ЕТ-Р.-Р. Х.”, той е признат за собственик на същия имот.
Кадастралната карта на Слънчев бряг е одобрена 2006г., но има изменения през 2007г. На 20.12.2008г. е одобрено от МРРБ изменение на ПУП, като от УПИ V-230 от кв. 5001, който беше с площ 1719 кв.м. са образувани два нови уригулирани поземлени имота : УПИ V-230 с площ 1219 кв.м. и УПИ ХVІІ-230 с площ 500 кв.м. и двата в кв. 5001. Процесния имот с идентификатор 51500.506.628 е УПИ ХVІІ-230. Той е уригулирана част от имот 176б, който беше с площ 566 кв.м., получен по договора за замяна с общината от 27.06.1994г.
С н.а. № 153,т.7/01.08.2008г. „К. 2000” продава на А. А. 134/500 ид.ч. от ПИ 51500.506.628 и сградата в него.
В процесния УПИ е извършено изцяло незаконно строителство – без каквито и да било строителни книжа е изградена сграда биснесцентър, предмет на иска за делба. Съставен е акта за установяване на незаконното строителство от органи на РДНСК Б. на 25.06.01г. и наказателното постановление от 29.06.01г. и А.. е била глобена със 100лв. В акта и постановлението е било установено „строителство на двуетажна сграда с размери 22/11 м.”, но не е отразена степен на завършеност на сградата. На 07.07.2004г. е издаден акт за узаконяване на бизнес сградата, предмет на настоящата делба, В документа /л.248-дело Н./постройката е отразена със ЗП 322 кв.м. и Р. 856 кв.м. и е определена като „двуетажна масивна стоманобетонова сграда”.
А. А. и С. А., като собственици на капитала на ЕС енд ЕЙ” О. с протокол от 23.02.2009г. са взели решение да включат в капитала на това дружество имот 51500.506.628
Въззивният съд е приел, че на основание договорът за замяна наследниците на общия наследодател К. Я. А. са придобили от имот 176б по 1/6 ид.ч. и неговия внук К. П. А. е могъл да прехвърли на Р. Х. само 94,333 кв.м. в ид.ч., а за остатъка до 200 кв.м., сделката не е породила действие, както и последващите сделки с 366/566 ид.ч. от имот 176б с Т.-97 О., защото той не е бил собственик на повече от 94,33 % ид.ч. – не е придобил по никакъв начин частите на останалите съсобственици. Затова е отхвърлен иска по отношение на него. А. А. е придобила само права от „ [фирма] в размер на 134/500 ид.ч. през 2008г. Тази идеална част тя е апортирала в [фирма]. На основание влязлото в сила съдебно решение по отношение на А. А. е прието, че С. З. притежава 61/500 ид.ч. от процесния имот, идентичен на заменения. Съдът е приел, че договорът за апорт е породил действие, въпреки, че не е вписан, защото вписването в Службата по вписване има само оповестително действие. Затова е прието, че собственик на 134/500 ид.ч. от терена е [фирма] и е отхвърлен иска за делба по отношение на А. А.. Х. в качеството му на ЕТ доказва права за съседния на процесния имот. Затова по отношение на него и на [община], която се е разпоредила с процесния имот с договора за замяна е отхвърлен иска за деблба.
По отношение на сградата в процесния имот, предмет на иска за делба е прието за неоснователно възражението на [фирма] за придобивна давност. Основният спор е кога е започнало и завършило до степен на груб строеж строителството на сградата, което е протекло без никакви строителни книжа. Съдът е приел, че към 03.11.2001г. /десет години преди предявяване на иска/ сградата не е била завършена до степен на груб строеж защото в н.а. от 22.02.2001г. е продадено на А. само празно дворно место. През март 2002г. предмет на сделка е само хотел в имота без да се посочва нищо са друга страда в него. Съобразено е, че строителството на сградата е спряно през м. юни 2001г., от което следва, че тя не е била завършена до степен на груб строеж. Сградата не е отбелязана и в делбата от 09.08.2002г., както е направено това за останалите две сгради. Съдът не е възприел показанията на разпитаните свидетели на ответника относно сроковете, в които е изградена сградата предвид приетата СТЕ за обичайните срокове, в които може да се изгради сграда като процесната.
Първият поставен въпрос е за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните, по който се твърди противоречие със съдебната практика. Касаторът счита, че съдът не се е произнесъл по защитното възражение за придобиване на правото на строеж по давност. Съдът е разгледал възражението за придобивна давност за сградата. Правото на строеж включва правото да се изгради сграда в чужд имот и да се придобие правото на собственост върху нея. След реализиране на сградата, правото на строеж се трансформира в право на собственост и не може да се дели от него /освен в хипотезата на чл. 66, ал.2 ЗС/. Тезата на жалбоподателите явно е, че съдът е следвало да отчита придобивната давност от момента, когато е започнало строителството. Поради това, че сградата е строена без строителни книжа, този факт не може точно да се датира. Съдът обаче е разгледал следващите моменти, които сочат на това, че владението не е било спокойно. Съсобственицата е подавала жалби пред РДНСК, с които е искала спиране на строителството още от май 2001г. През юни същата година строителството е спряно и е възобновено едва 2004г., когато е издаден акта за узаконяване. При тези данни не може да се направи извод за явно спокойно и необезпокоявано упражнявано владение върху строящата се сграда в продължение на 10 години до предявяване на иска – 03.11.2011г. В рамките на този период са установени с влязли в сила решения, обвързващи жалбоподателите и права върху дворното место на другите съсобственици. В този случай ползването на сградата е проява на упражняване на правото по чл. 31, ал.1 ЗС, освен ако изрично не се докаже противното, защото действията материализиращи намерението за своене следва да се докажат. С презумпцията по чл. 69 ЗС се предполага намерението за своене като психическо състояние до колкото то не може да се докаже, но обективните факти, които са негова проява подлежат на доказване. Тъй като съдът е обсъдил възражението за придобивна давност и доказателствата, ангажирани във връзка с него, по този въпрос въззивното решение не противоречи на съдебната практика.
Вторият въпрос е допустимо ли е в производството по допълване на решението да се събират нови доказателства и след това да се ценят. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 124/19.06.2012г. по гр.д.№ 497/2011г. V гр.о. В случая с основното решение, РС се е произнесъл само за сградата. По молба на съделителите е провел производство по чл. 250 ГПК, в което е допуснал и приел СТЕ за кадастралните и регулационни промени с имота, предмет на спора. Въззивната инстанция също се е позовала на тази експертиза. Съдът е процедирал в съответствие с процесуалните правила. Съдебната практика – т. 10 от ТР № 1/2000г., която е потвърдена с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и при действието на новия ГПК приема, че когато за изясняване на делото са необходими специални знания, каквито са тези за изясняване градоустройствения статут на недвижим имот, съдът и сам е длъжен да назначи експертиза. Възможността за назначаване и приемане на такава не се преклудира в хода на производството нито пред първата, нито пред възивната инстанция. Щом РС не се е произнесъл с решението по иска за делба на дворното место, то е останало висящо за тази част и е било допустимо назначаване от съда на допълнителна СТЕ и в производството по чл. 250 ГПК. Цитираното решение касае нови искания и възражения на сраната, а не събиране на доказателство, обезпечаващо необходимостта от специални знания у съда за постановяване на решение. Затова посоченото решение е неотносимо и по този въпрос не следва да се допуска касация.
Следващият въпрос е за задължението на съда да обсъди всички доказателства. В изложението към жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил жалбите, изходящи от ищцата от април и юни 2001г. и комплексен доклад, изготвен в процедурата по узаконяване на строежа. От тези доказателства обаче може да се установи, че сградата е строена без строителни книжа и, че това нарушение е извършено от м. януари до издаване на акта от 25.06.2001г., с който е констатирано нарушението и е спряно строителството. Тези доказателства не установяват нещо различно от приетото от съда. Те не установяват кога точно е започнало строителството и кога сградата е изградена до степен „груб строеж”. Затова не е извършено посоченото нарушение и решението не противоречи на съдебната практика.
По четвъртия въпрос – обвързан ли е съдът от регистърното решение за вписване на апорта и може ли да приеме нещо различно от отразеното в регистъра без да е проведена процедура по установяване несъщесвуващо обстоятелство. Внасянето на недвижим имот като апортна вноска е деривативно придобивно основание. Дружеството придобива правото на собственост само ако вносителя е бил собственик. Вписването в търговския регистър е непротивопоставимо на действителния собственик. Затова съдебната практика никога не е приемала, че действителния собственик първо следва да проведе производство по установяване несъществуващо обстоятелство, а след това да проведе иск за собственост. В Р № 150/10.11.2009г. по гр.д.№ 766/2008г. ІІ т.о., на ВКС изрично е посочено, че вписването на апортна вноска създава презумпция за валидно извършване на апорта, което се основава на това, че съдът при вписване на апрота проверява това обстоятелство. Но и в това решение е подчертано, че искът за установяване несъществуващо обстоятелство има за предмет установяване порок в самото вписване и установяване на това не може да се иска чрез възражение. В това решение не се разглежда въпроса за правата на действителния собственик и дали той може да защити правото си на собственост с иск без да е провел предварително процес за установяване несъществуващо вписано обстоятелство. С цитираното решение се разглежда въпроса за капитала на дружеството, а не за правото на собственост върху апортираната вещ. Затова по поставения въпрос не е налице нито общото, нито допълнителното основание за допускане до касация.
Последния въпрос е: частичното изменение на З. без да е установена първа по ред регулация има ли вещно действие и действие, аналогично на чл. 21 от З.. Цитираната съдебна практика е за това, че при действието на З. дворищната регулация за придаваемите по нея места има вещно отчуждително действие, а отреждането за обществени мероприятия няма такова действие до изричното отчуждаване и приложението на чл. 16 ЗУТ. Този текст не е аналогичен на чл. 21 З./отм/ /както твърдат жалбоподателите/ и съдържа различни хипотези. В случая не намира приложение нито чл. 16 ЗУТ защото няма отчуждаване и обезщетяване със заповед по чл. 16, ал.1 ЗУТ. Действително общината е имала права в УПИ ХVІ-230, но тя се е разпоредила с тях в полза на Х. и това разпореждане касае съседния на процесния имот. Имот 176б е претърпял последващи промени в съсобствеността, в които обаче ищцата не е участвала и тези промени нямат за последица изгубване на нейните права. Няма придаваеми места по регулация, или отчуждавания за обществени мероприятия, поради което цитираната съдебна практика е неприложима към регулационния статут на делбения имот. Регулационните промени се изразяват в разделяне на имот V-230 на два нови парцела – V-230 и ХVІІ-230. но съдът не е приел, че правата на съделителите са се консолидирали в резултат на разделянето. Напротив, приел е, че каквито права страните са имали по договора за замяна, такива са останали и след регулационните промени, като се отчитат прехвърлянията, направени в рамките на притежавания обем право на собственост. Именно касаторите са се разпореждали с реални и идеални части от възстановения и заменен имот.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5-37 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 529/2014г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. П. А., А. К. А. и [фирма], ЕИК –[ЕИК] .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: