О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр. София, 03.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 543/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. В. Д. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решение от 11.02.09г., постановено по гр.д. № 3953/07г. на Софийския градски съд, ІVб г.о. в частта, с която е оставено в сила решение № 121 от 26.09.07г. по гр.д. № 14875/06г. на Софийския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. В. Д. срещу Р. З. И. иск за признаване за установено, че ищцата притежава 1/6 ид.част от правото на собственост върху апартамент № 9 с площ от 86, 25 кв.м., находящ се в гр. С., ж.к.”С”, бл.14, ет.3. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответницата по жалбата е представила възражение, в което изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните Г е починал през 1963г. и е оставил за свои наследници по закон дъщерите си Й. Г. Д. (чийто наследник е ищцата) и Велика Г. С. (чийто наследник е ответницата), както и синовете си В. Г. С. и Б. Г. С. , който също са починали. През 1965г. между четиримата наследници на общия наследодател е била извършена съдебна делба на оставените им в наследство имоти като с влязло в сила решение № 439 от 25.09.1965г. по гр.д. № 1058/65г. на Софийския народен съд в дял на Велика С. е бил поставен парцел **** в кв.60 по плана на гр. С., С. , с постройките върху него, който имот през 1978г. е бил отчужден от нея, като в обезщетение й е бил предоставен процесния апартамент № 9* оглед на това е прието, че ищцата не притежава никакви права върху него, тъй като отчужденият имот към момента на отчуждаването е бил изключителна собственост на пряката наследодателка на ответницата, а не на общия наследодател, респ. на майката на ищцата.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите задължителен ли е за съда изводът на административния орган за принадлежността на правото на собственост върху отчуждения имот и при наличие на права върху него и на други лица, придобиват ли те права и върху отстъпения в обезщетение имот, които са решени в противоречие с практиката на ВКС /ППВС № 9//1979г., т.13 и Р № 766 от 03.10.1975г. по гр.д. № 565/75г. на ВС, ІІІ г.о./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай обжалваното решение с нищо не противоречи на дадените в т.13 на посоченото постановление задължителни разяснения, според които в оценителното производство не се допуска разглеждането на преюдициални спорове за собственост и други подобни спорове, които трябва да получат разрешение в друго производство по съдебен ред, тъй като в него не е взето различно становище по този въпрос, а освен това въззивният съд е приел, че към 1978г. майката на ищцата не е притежавала права върху одържавения имот не заради направени констатации от административния орган, а въз основа на събраните по делото доказателства във връзка с разглеждането на настоящия граждански спор. Представеното от касаторката Р № 766 по гр.д. № 565/75г., в което е прието, че сключените след съобщението за откриване на отчуждителното производство сделки с вещноправно действие са недействителни по отношение на инвеститора и че меродавен за органа по чл.95 ЗТСУ/отм./ е именно моментът на откриване на това производство (с оглед на преценката кой е собственик на имота и кой следва да бъде обезщетен) няма отношение към поставените въпроси и съответно липсва противоречие между него и обжалваното решение, още повече, че то е постановено по административен, а не по граждански спор и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното подадената от М. В. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените от нея в настоящото производство разноски в размер на 150 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 11.02.09г., постановено по гр.д. № 3953/07г. на Софийския градски съд, ІVб г.о.
О с ъ ж д а М. В. Д. от гр. С. да заплати на Р. З. И. от гр. С. сумата 150 лв./сто и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: