Определение №71 от по гр. дело №4301/4301 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 71
 
 
гр. София, 02.02..2009 г.
 
 
           
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                     СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4301/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 09.07.08г. по гр.д. № 309/08г. на Кюстендилския окръжен съд е отменено решение от 09.01.08г., постановено по гр.д. № 2591/06г. на Кюстендилския районен съд и вместо него са отхвърлени предявените от П. Н. Д. против Т. д. на НАП- гр. К. по чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ като неоснователни. Прието е, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът П е заемал длъжността “старши инспектор по приходите”. Със заповед № 23 от 03.10.06г. на директора на ТД на НАП – гр. К. същото е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ – поради съкращаване на щата. Прието е също, че в случая е налице действително съкращаване на щата и че разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ е била спазена, като и че не са налице допуснати нарушения на чл.333, ал.1, т.3 и ал.4 КТ, тъй като ищецът не е страдал от заболяванията, посочени в Наредба №5/87г. на МЗ, както и че липсата на съгласие на синдикалния орган не опорочава процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към този момент сключеният на 17.06.04г. между ФСО”Д” и САС”П” колективен трудов договор/КТД/ за срок от 2 години не е действал и позоваването на предвидената в чл.27, ал.1, пр.2 от същия защита е неоснователно.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от П. Н. Д. от с. О., К. област с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – по приложението на чл.333, ал.4 КТ, вр. с чл.27, ал.1 от КТД, който е решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. Същият се позовава на решение от 29.12.07г. по гр.д. № 154/07г. на КОС, в което е прието, че посоченият КТД е действал към 19.07.06г. на основание пар.6 от ПЗР на ДОПК, чл.55, ал.2 КТ и чл.42 КТД.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Първото основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е разрешаван противоречиво от съдилищата т.е. когото наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В разглеждания случай решението на Кюстендилския окръжен съд, на което се позовава касаторът, не е влязло в сила, тъй като понастоящем е предмет на касационно обжалване пред Софийския апелативен съд /констатацията е направена при извършена служебна проверка/, поради което релевираното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване също не са налице, тъй като същественият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В случая в тази насока не са изложени никакви доводи. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице.
С оглед изложеното подадената от П. Н. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение от 09.07.08г. по гр.д. № 309/08г. на Кюстендилския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *