Определение №544 от по гр. дело №536/536 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 544.
 
 
гр. София, 07.07..2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 536/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 204 от 08.12.08г., постановено по гр.д. № 221/08г., Кърджалийският окръжен съд е отменил решение № 69 от 01.07.08г., постановено по гр.д. № 64/06г. на Кърджалийския районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на С. М. Х. и С. Ф. Х. , че Б. С. Я. и Т. П. М. не са собственици на трети етаж с площ от 80 кв.м. от триетажна жилищната сграда, построена в УПИ ХІ-341 в кв.46 по плана на гр. К., кв.”В”, находящ се в нейната западна част със самостоятелно външно стълбище. Прието е, че процесният имот е бил изграден в груб строеж към пролетта на 1980г. без надлежно учредено право на строеж (представената по делото декларация по чл.56 ЗТСУ/отм./ не е била дадена от собственика на земята, а от трето лице) и че по силата на приращението същият е станал собственост на собственика на земята П. К. М. , а след неговата смърт през 1996г. е придобит по наследство от синовете му Н. П. К. , И. П. К. и Т. П. М. На 15.06.05г. между тримата братя е сключен договор за доброволна делба, по силата на който И. К. е получил в дял ? ид.част от дворното място, ведно със западната част на триетажната жилищна сграда, включително процесния трети жилищен етаж, а дяловете на Н. К. и на Т. М. са уравнени парично. Впоследствие, с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 99/05г., Илия К. е продал получения в дял имот на ищеца С. М. Х.. С влязло в сила решение от 29.12.92г. по гр.д. № 449/91г. на Кърджалийския районен съд процесният трети етаж на жилищната сграда е изнесен на публична продан, като е постановено след извършване на същата получената сума да се разпредели по равно от съделителите Б. С. Я. и Т. П. К. (Митев). Въз основа на това решение на 17.08.05г. е бил издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело по искане на Б. Я. При тези фактически данни съдът е приел, че ответниците не притежават права върху процесния имот и е уважил предявения отрицателен установителен иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Б. С. Я. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за установяване на правото на собственост по съдебен ред и неговата защита, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същата се позовава на две решения на ВС и ВКС по конкретни спорове следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. С оглед на това посоченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице, когато даден правен въпрос в първоинстанционното решение е разрешен по един, а във въззивното решение по друг начин. В разглеждания случай обжалваното решение с нищо не противоречи и на представените от касаторката решение № 1* от 12. 07.95г. по гр.д. № 1442/94г. на ВС, в което е прието, че договорът за доброволна делба, по силата на който недвижим имот е поставен в дял на несобственик, е нищожен поради неспазване на нотариалната форма за валидност на покупко-продажбата на такъв имот, както и на решение № 762 от 28.11.02г. по гр.д. № 339/02г. на ВКС, в което е за нищожен е приет договор за доброволна делба, по силата на който съделителят не получава имот или парично уравнение, тъй като в случая решаващият съд е приел, че процесният етаж е изграден без надлежно учредено право на строеж и по приращение е станал собственост на собственика на земята, респ. на лицата, между които е била извършена делбата, т.е. имотът не е поставен в дял на лице, което не е от кръга на съсобствениците, като останалите съсобственици са получили парично уравнение на дяловете си. Ето защо предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Последното релевирано основание за допускане на такова по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по определен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи в тези насоки не са изложени, а само е цитиран законът и са направени общи оплаквания за неправилност на решението, по който ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не са налице. Наред с това във връзка с поставените от касаторката въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В допълнение следва да се отбележи, че направеното в жалбата оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, доколкото в случая липсва конкретно твърдение за относимостта му към процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Б. С. Я. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая разноски за настоящото производство в полза на ответниците по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 204 от 08.12.08г., постановено по гр.д. № 221/08г. на Кърджалийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар