О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр. София, 12.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 4305/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. Б. Р. и И. Л. Й., както и на Ц. Й. М. срещу въззивно решение № 163 от 15.06.17г., постановено по в.гр.д.№ 231/16г. на Пернишкия окръжен съд, ІІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение, поправено с решение № 148 от 21.05.18г. по същото дело, въззивният съд е отменил частично решение № 1325 от 11.01.2016г. по гр.д.№ 6735/13г. на Пернишкия районен съд и вместо него на основание чл.349, ал.2 ГПК е поставил в дял на И. Л. Й., като наследник на Л. Б. Г. 45,85 % ид.части от поземлен имот с идентификатор 55871.511.8662, с площ от 683 кв.м. по КККР на [населено място], съставляващи прилежащи части към построената в имота сграда с идентификатор 55871.511.8662.1, която е поставена в дял на наследодателя ? с решението на районния съд на основание чл.349, ал.2 ГПК; изнесъл е на публична продан имот пл.№ 7737 по плана на [населено място]-Изток, с площ от 1150 кв.м., съставляващ част от поземлен имот с идентификатор 55871.515.7737 по КККР на [населено място] и е постановил след извършването на проданта получените суми да се разпределят между съделителите Р. Б. Р., И. Л. Й., Ц. Й. М. и М. Й. Б., съобразно делбените им части (по 8/24 ид.части за първите двама, 7/24 ид.части за третия и 1/24 ид.част за четвъртия съделител). В останалата му част, с която на основание чл.349, ал.2 ГПК в дял на Л. Б. Г. /заместен в хода на процеса от своя наследник по закон И. Л. Й./ е поставена построената в посоченото дворно място двуетажна жилищна сграда с идентификатор 55871.511.8662.1 и е изнесена на публична продан построената в същото място едноетажна жилищна сграда с останалите идеални части от дворното място, първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че допуснатите до делба с влязло в сила решение от 03.12.12г. по гр.д.№ 6699/08г. имоти – дворно място, съставляващо УПИ ІІ-8662 в кв.136 по плана на [населено място] и построените в него две жилищни и две стопански сгради, между Р. Б. Р., Л. Б. Г. и Ц. Й. М. при равни права, са реално неподеляеми. Незастроеният поземлен имот, допуснат до делба с влязло в сила решение № 131 от 26.03.1996г. по гр.д.№ 977/95г. на ВС на РБ между Р. Б. Р., Л. Б. Г., Й. Б. Г. и Б. Б. Р. при равни права, също е реално неподеляем. С протоколно определение от 18.05.10г. районният съд е съединил двете дела в едно производство. Съделителката Б. Р. е починала през 2005г. и е преживяла съпруга на общия наследодател на страните и майка на останалите трима съделители. Й. Г. е починал през 2002г. и е оставил за свои наследници по закон Ц. М. и М. Б., който се е отказал от наследството на своя баща, но участва в делбата на незастроения имот като наследник на своята баба Б. Р.. Във връзка с предявените от съделителите Л. Г. и Р. Р. възлагателни претенции по делото е установено, че Л. Г. е живял с общия наследодател в двуетажната жилищна сграда и не притежава друго жилище, поради което съдът е приел, че същият отговаря на условията на чл.349, ал.2 ГПК. Другата съделителка не е живяла в имота и не отговаря на тези условия. Незастроеният поземлен имот е бил включен в регулационния план на [населено място],[жк]като УПИ ХІХ-7737,7738 в кв.27 с площ от 1995 кв.м. Поземлен имот с идентификатор 55871.515.7737 по КККР на [населено място] с площ от 2059 кв.м. е образуван от имот. пл. № 7737, които е част от парцел ІІ в кв.27 с площ от 1166 кв.м.; от имот пл.№ 7738 с площ от 425 кв.м., от придаваема част към имот пл.№ 7738 с площ от 151 кв.м. и от придаваеми части към УПИ ХІХ-7737,7738 с площ от 88 кв.м., 165 кв.м. и 64 кв.м., като сметките по регулация не са били уредени и регулацията не е била приложена. С оглед на това е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал.1 ПР ЗУТ, отчуждителното действие на плана е прекратено и правата на собственост върху парцела се е трансформирало в право на собственост върху имотите, от които е образуван. Предвид основателната възлагателна претенция по отношение на едната от жилищните сгради, съдът е приел, че тя следва да бъде възложена заедно с припадащите й се идеални части от дворното място, като и че делбата на другата жилищна сграда и на дворното място следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан. Посочено е, че делбата не би могла да се извърши по реда на чл.353 ГПК предвид характеристиките на имотите, техния брой, различна стойност и различни делбени части, както и че в делбата на единия имот участва съделител, който няма качеството на такъв в делбата на другия имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите Р. Р. и И. Й. сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите:1. При смърт на някой от съделителите по делото по време на делбеното производство, следва ли същият да бъде вписан в решенето по извършване на делбата като съдилител или следва заместен от неговите наследници; 2. При делба на наследствен имот, когото съделителите дяловете, които могат да се обособят от имотите, следва ли съдът да извърши делбата по колена, и едва ако това се окаже невъзможно, да изнесе имотите на публична продан; 3. Когато имотите не са достатъчни и не отговарят на броя на съделителите и някои от съделителите са направили искане за възлагане на имот в общ дял, следва ли съдът да се съобрази с това искане и да избегне публичната продан като извърши възлагане по реда на чл.353 ГПК или следва да изнесе имотите на публична продан и 4. Допустимо ли е да се извърши делба чрез разпределение по чл.353 ГПК или чрез тегленето на жребии по колена, ако за наследниците от всяко коляно може да се обособи отделен дал от допуснатия до делба имот.
В изложението на касатора Ц. М. е посочено, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е съединяване на дела за делба и постановяване на общо решение по тях по реда на сега действащия ГПК от 2007г., когато едното дело е образувано при действието на отменения ГПК, а другото – при действието на ГПК от 2007г.
Ответниците по жалбите не вземат становище по тях.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн.ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационните жалби – 19.07.2017г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да конкретизира или уточни поставеният от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба или да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен в случай на порок на решението, за който ВКС следи служебно. / ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
В случая част от формулираните в изложението към първата жалба въпроси не кореспондират на установените по делото факти, респ. по тях не е налице произнасяне, поради което те не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а останалите са решени в съответствие с практиката на ВКС, породи което не са налице релевираните допълнителни критерии за селектиране на касационната жалба.
Първият въпрос има отношение към допусната във въззивното решение очевидна фактическа грешка, която е отстранена по реда на чл.247 ГПК с решение № 148 от 21.05.2018 г. по в.гр.д.№231/16г. на Пернишкия окръжен съд. По отношение на останалите въпроси във връзка с извършването на делбата въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е приел, че при наличие на основателна възлагателна претенция за единия от жилищните имоти, в случая единствения способ за извършване на делата на останалите два имота е публичната продан. Разпределение на тези имоти по реда на чл.353 ГПК не е могло да се извърши, тъй като в тях като съделители участват наследници от три колена, нито е могло имотите да бъдат предоставени за уравнение на дяловете на касаторите И. Й. и Ц. М., тъй като в делбата на единия имот участва още един съделител, като в тази хипотеза обстоятелството, че той е брат на втората касаторка е правно ирелеванто. Съгласно дадените с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.7 разяснения принципно не може да има групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, съответстващ на чл.349, ал.2 ГПК, поради което съдът не е могъл да постави жилищния имот и в общ дял на двама от съделителите, още повече, че единият от тях не е отговарял на условията за това. Освен това с приложените към изложението решения на ВКС, ВС и СГС за разгледани различни от настоящата хипотези и никакво противоречие с тях не налице, нито касаторите сочат конкретно в какво се състои противоречието.
Относно поставения в изложението към втората жалба правен въпрос следва да се отбележи, че приложимите в случая разпоредби на отменения и на сега действащия ГПК са идентични и при наличие на съсобственост върху няколко имота, в интерес на съделителите е делбата им да се извърши в едно производство с оглед изследване на възможността всеки от тях да получи реален дял в натура съгласно чл.69, ал.2 ЗН. Независимо от факта, че в настоящия случай това не е прието за възможно, начинът на извършване на делбата на незастроения имот и по сега действащия и по отменения ГПК би бил един и същ поради което за жалбоподателката не е налице правен интерес да повдига този въпрос и той не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Освен това към изложението е приложено Р № 129 по т.д.№864/10г. на ВКС, І т.о., което не се отнася до него и опр. № 62 по гр.д.580/12г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, което не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито са изложени някакви доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки относно основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За пълнота на изложението относно делбата на този имот следва да се отбележи, че решението е съобразено с дадените с ТР № 3/10г. на ОСГК на ВКС разяснения за отпадане отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, като и с тези, дадени с ТР № 8/14г. на ОСГК на ВКС, т.4, съгласно които иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР(първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР(първоначална редакция), нов чл.54, ал.2 ЗКИР, които постановки са приложими и при иск за делба на съсобственост.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 163 от 15.06.17г., поправено с решение № 148 от 21.05.18г., постановени по в.гр.д.№ 231/16г. на Пернишкия окръжен съд, ІІІ с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: