1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр.София, 04.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3905/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на Р. Г. Д. и на Прокуратура на Република България (ПРБ) срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 33 от 28.06.2018 г. по гр.д.№ 332/ 2017 г., в частта му, в която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 1438/ 2015 г., като краен резултат ПРБ е осъдена да заплати на Р. Г. Д. 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно обвинение за извършено престъпление, за което е оправдана, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.
Въззивното решение в частта, касаеща предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, не е обжалвано от страните.
Ищцата Р. Д. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв до 80 000 лв. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по процесуалноправните въпроси (прецизирани при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) за задълженията на съда, когато определя размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, да съобрази всички относими факти и обстоятелства; да съобрази обстоятелството, че обвинението е било за престъпление в сферата на професионалната реализация на ищеца; да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а други не, като вземе предвид доводите на страните и спази правилата на формалната логика; да съобрази тежестта на обвинението; да съобрази минималната работна заплата и икономическия живот в страната. Според жалбоподателката тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът ПРБ, без да взема становище по касационната жалба на ищеца, обжалва въззивното решение в частта, в която искът е уважен до размер 10 000 лв. Моли решението в тази част да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос „При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД?”, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ищцата не взема становище по касационната жалба на ответника.
Съдът намира жалбите за допустими, но исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване са неоснователни.
За да уважи отчасти предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че на 05.07.2010 г. ищцата била обискирана и било извършено претърсване на работното й място, след което била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.302 т.2 б.”а” вр. чл.301 ал.1 НК. Била й взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер 1 000 лв, която била отменена на 23.11.2012 г. На 27.02.2013 г. обвинението срещу ищцата било преквалифицирано – за престъпление по 301 ал.1 НК, с предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години и глоба до 5 000 лв. Наказателното производство продължило с внасяне на обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 412/ 2013 г. на Ямболски окръжен съд. Били проведени три съдебни заседания, на който ищцата се явявала, като на последното заседание от 12.09.2014 г. съдът постановил оправдателна присъда по обвинението срещу нея. Присъдата влязла в сила на 29.09.2014 г. За времето от 24.01 до 08.10.2014 г. ищцата била отстранена от работа поради наказателното производство. Отпочването на наказателното производство било широко разгласено в медиите, но самоличността на ищцата не била разкрита до 09.12.2013 г., когато от пресцентъра на ПРБ било оповестено внасянето на обвинителен акт срещу нея. Ищцата преживяла трудно започналото срещу нея наказателно преследване, изпаднала в тревожно състояние и се затворила в себе си. Негативно влияние върху психиката й оказало отстраняването й от работа. Емоционалните страдания на ищцата обаче не били особено интензивни, към момента, в който обжалвала пред съда отстраняването й от работа, тя определила в жалбата си наказателния процес като „смехотворен, съшит с бели конци”, което сочело към очаквано оправдаване, а не към опасения от осъждане. Ниска степен на страданията съдът извел и от обстоятелството, че ищцата е продължила да работи през преобладаващата част от воденото срещу нея наказателно производство. От правна страна съдът извел, че неимуществените вреди, настъпили в пряка причинна връзка от неоснователно предприетото наказателно преследване срещу ищцата, подлежат на обезщетяване от държавата, за което страните не спорят. По отношение на размера на дължимото обезщетение, където бил концентриран спорът, съдът посочил, че следва да се има предвид от една страна продължителността на наказателното производство, макар то да не е прехвърлило разумните срокове, тежестта на обвинението и широкото разгласяване в медиите на обвинението срещу ищцата. От друга страна съдът посочил, че срещу ищцата не са упражнени тежки мерки на процесуална принуда, че с нейно участие не са извършвани интензивно процесуални действия, че през значителната част от времето, през което е била обвиняема, тя е останала на работа, както и ниската степен на емоционалните страдания, които са резултат от наказателното преследване. При съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства, съдът приел, че обезщетение от 10 000 лв е адекватно на установените неимуществени вреди.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от страните правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС. Според тази практика, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът взема предвид данните за личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето – каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл.52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното. (вж. решение № 163/ 01.07.2016 г. по гр.д.№ 411/ 2016 г., ІV г.о., решение № 95/ 29.04.2015 г. по гр.д.№ 5462/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в тях други актове по същия въпрос). Така установената практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 33 от 28.06.2018 г. по гр.д.№ 332/ 2017 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: