2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
С., 21.11. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 450/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение от 27.05.2011 г. по гр. д. № 5736/2011 г. на Софийския градски съд без уважение е оставена молбата на П. С. Д. и Т. Д. Ч. за изменение на въззивното решение от 29.04.2011 г. по същото дело в частта за разноските.
Срещу това определение е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба от молителите, които искат то да бъде отменено като неправилно, тъй като записът „веднага” в представения договор за правна защита и съдействие удостоверява плащането на уговореното адвокатско възнаграждение още при подписване на договора.
Ответницата М. В. Т. счита частната жалба за неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Определението за дължимите разноски, независимо дали е част от акта по същество – чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК, или е самостоятелен акт по 248 ГПК, подлежи на обжалване по един и същ съдопроизводствен ред. Това е редът, по който подлежи на обжалване решението – чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК /в същия смисъл са и разясненията, дадени в т. 6 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2007 г./.
В случая решението на Софийския градски съд като въззивна инстанция не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, въвеждаща ограничение в приложното поле на касационното обжалване по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Цената на предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС за защита правото на собственост върху масивна барака с данъчна оценка 2 279.90 лева /удостоверение изх. № 030019/000568 от 09.03.2009 г. на СО- Д. «ПАМДТ» С. – В./, и иск за обезщетение от неоснователно ползуване в размер на 320 лева, подада в посоченото ограничение.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. След като режимът на обжалване на определенията се подчинява на този, относим за главния акт – решението, то и подадената частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, постановено от въззивния съд, следва по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК да се остави без разглеждане.
На ответницата по частната жалба следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от П. С. Д. и Т. Д. Ч., срещу определението от 27.05.2011 г. по гр. д. № 5736/2011 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставена молбата им за изменение на въззивното решение от 29.04.2011 г. по същото дело в частта за разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 450/2011 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
ОСЪЖДА П. С. Д. и Т. Д. Ч. да заплатят на М. В. Т. разноски за производството пред Върховния касационен съд на РБ в размер на 300 /триста лв./ лева.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: