Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2746_16_opr_288_partage_II_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 23.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2746 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по гр.д. № 365 /2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о. срещу постановеното по делото въззивно решение № 372 /17.11.2015 г., с което е потвърдено решение на районен съд Д., с което
1) по иск с правно основание чл.124 ГПК е признато за установено по отношение на Д. И. К., И. Д. И. К., Е. И. К. и В. И. Т., че О. К. П. и Й. С. П. са собственици на основание покупко-продажба във формата на нотариален акт № 185 от 1998 г. на 1 /2 от поземлен имот с площ 421 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, находящи се в [населено място], индивидуализирани в решението;, като искът е отхвърлен за другата (останалата) 1 /2 ид.ч. от имота;
2) искът на Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т. срещу О. К. П. и Й. С. П. за обявяване на недействителност на договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 185 от 1998 г. е отхвърлен;
3) искът на Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т. срещу О. К. П. и Й. С. П. с правно основание чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на 1 /2 от поземлен имот с площ 421 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, находящи се в [населено място], е отхвърлен.
Всяка от насрещните страни обжалва решението в частта, с която исковете и са отхвърлени и в частта, с която срещу нея са уважени искове.
Насрещните страни оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост и вещни права върху недвижим имот, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от О. К. П. и Й. С. П. материалноправен въпрос, уточнен по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : Може ли собственикът на недвижим имот да се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, ако е придобил собствеността на деривативно основание – договор за покупко-продажба на имота преди обезсилването на основание чл.288,ал.7 ГПК от 1952 г. (отм.) на решението, постановено във фаза по извършване на съдебна делба (преди 1998 г.,), с което имотът е бил възложен на праводателя по договора за покупко-продажба).
Въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд го е обсъдил (стр.4, абзац последен от мотивите към решението и стр.5 абзац 1).
Въззивният съд, като се е позовал на решение № 31 /15.02.2011 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.) е приел (написаното в решенето), че при добросъвестно владение фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправния ефект да не е настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката (какъвто е и спорният случай). Самото това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик.
Въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че процесният имот се е владеел и ползвал от ищците след прехвърлянето през 1998 г., макар и да не е настъпил транслативният ефект на сделката, доколкото с продажбата не е прехвърлено правото на собственост на целия процесен имот, а само на собствената по наследство на праводателя Б. П. 1 /2 ид.ч. от същия.
Въпреки тези изводи, съдът не е признал придобиването от О. К. П. и Й. С. П. на собствеността на останалата 1 /2 ид.ч. от процесния имот (за която е приел крайния извод, че не е настъпил транслативният ефект).
С това е допуснал противоречие с цитираното от него самия решение № 31 /15.02.2011 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., в частта му, с което се дава отговор на правен въпрос, което представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен искът на О. К. П. и Й. С. П. за собственост на 1 /2 ид.ч. от процесния имот.
Първоначалните ответници и ищци по насрещните искове Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т. са извели правни въпроси, които уточнени по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следното:
· Материално-правни: Дали обезсилването (през 2013 г.) на възлагателното решение (от 1984 г.), постановено в производство по съдебна делба, с което недвижим имот е поставен в дял на съделител, се отразява върху прехвърлянето (от съделителя, на който имотът е поставен в дял) на собствеността на възложения имот чрез покупко-продажба през 1998 г., дали договорът за покупко-продажба (сключен през 1998 г.) поражда вещноправно действие (транслативен ефект) и за коя част от имота – за тази, която прехвърлителят е притежавал преди възлагането, или за тази, която е придобил по силата на възлагането или за целия имот; дали продажбата може да се противопостави на съделителите, по чието искане възлагането е обезсилено на основание чл.288,ал.7 ГПК (отм.).
Тези въпроси са обусловили изводите на въззивния съд, но не са разрешени в противоречие с посоченото ТР № 1 /19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, защото при преценката да наличието и вида недействителност въззивният съд се е позовал на приетото с тълкувателното решение за относителната недействителност, защото в тълкувателното решение е обсъждано позоваването на относителна недействителност в делбено производство (и то в първата му фаза) или в отделно производство преди извършването на делбата, какъвто не е настоящият случай (делбата е извършена през 1984 г., а разпореждането с поставения в дял имот след това – през 1998 г.), и защото в тълкувателното решение са тълкувани разпоредбите на чл.288,ал.2, ал.3 и ал.7 ГПК в последните им редакция, приета с изменението от 1999 г. (ДВ, бр. 64 /1999 г.), а в случая е преценявано действието на възлагането през 1984 г.
С т..10 на ТР №1 /2004 г. изрично е прието, че: обезсилване по право по чл.288,ал.7 ГПК, уредено с ЗИДГПК ДВ, бр. 64/1999 г., съставлява нов фактически състав, различен по своята правна характеристика и последици от този, регламентиран с предходните редакции на разпоредбата на чл.288,ал.7 ГПК (до и с изменението в ДВ, бр. 124/1997 г.).
· Процесуалноправни: Какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира, че поради погрешна правна квалификация, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявен насрещен иск; Допустимо ли е въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Тези въпроси се основават на твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по иск за относителна недействителност, което не е вярно. Въззивният съд се е произнесъл по насрещен иск за относителна недействителност, като при преценка на неговата основателност се е позовал на приетото за вида недействителност с обсъжданото от него ТР № 1 /19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.
· Как следва да се тълкува „узнаване за продажбата“ от ищеца по смисъла на чл.33,ал.2ЗС и включва ли „узнаването“ знание относно вида на извършеното разпореждане и съществените му елементи; Счита ли се за узнаване съобщението на съдебния изпълнител до взискателите за спиране на публичната продан с приложена обезпечителна заповед, в която няма данни за праводателя на обезпечения молител, нито за правното основание, от което обезпеченият молител извлича правата си върху имота.
Въпросите се основават на твърдение, че узнаването трябва да включва всички съществени елементи на продажбата, а по делото не е установено такова узнаване.
Твърдението е невярно, доколкото въззивният съд е приел за установено обратното, за което наред със своя извод е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който е приел, че искът по чл.33,ал.2 ЗС е предявен на 14.03.2014 г. след изтичането на двумесечния срок от узнаването за продажбата. Ищците по този иск са узнали за разпоредителната сделка от изп дело, по което са взискатели – на 12.06.2013 г. по него е приложена справка за разпоредителната сделка, на 19.07.2013 г. по него е приложен нотариалният акт, въз основа на това е насрочен опис (това е доказателството за узнаване относно вида на извършеното разпореждане и съществените му елементи). След това – на 04.11.2013 г. са били уведомени за издадената в полза на първоначалните ищци по иска с правно основание чл.124 ГПК обезпечителна заповед и това е най-късният момент, в който са узнали за разпореждането, а са предявили своя иск след изтичането на двумесечния преклузивен срок (на 14.03.2014 г.).
Следователно и тези въпроси не са обуславящи.
· Процесуалноправен: Какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно направено оспорване на констативен нотариален акт.
Въпросът е свързан с твърдение, че въззивният съд не се е произнесъл по искане за отмяна на нотариален акт.
Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса с допълнително решение.
· Дали въззивният съд се е произнесъл допустимо по възражение на първоначалните ищци, че са придобили имота чрез придобивна давност.
Въззивният съд е приел, че такова възражение е направено от първоначалните ищци в отговора на исковата молба по насрещните искове (отговорът и съдържащото се в него възражение е на л.75 от делото на Д.). Поради което няма съмнение за недопустимо произнасяне, нито основание за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта в тази част.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по касационната жалба на насрещните ищци.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 372 /17.11.2015 г. по гр.д. № 365 /2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., по касационната жалба на О. К. П. и Й. С. П. в частта, с която с него е отхвърлен техният установителен иск за собственост на 1 /2 ид. ч. от процесния недвижим имот.
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение в останалата част по касационната жалба на Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т.., с която са отхвърлени насрещните искове на тези жалбоподатели за относителна недействителност на договора за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 185 от 1998 г. и по чл. чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на 1 /2 от процесния недвижим имот.
Указва и дава възможност на О. К. П. и Й. С. П. в седмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства, че са патили по сметка на ВКС сумата 89.16 лева (осемдесет и девет лева и 16 ст.). като им указва, че при неизпълнение на това указание касационната им жалба ще бъде върната, а производството по нея – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва дза насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.