О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 27.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕНА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №249/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу въззивно решение №8058 от 04.11.2016г по в. гр.дело № 15568/2015г. на Софийски градски съд , с което в обжалваната от Прокуратурата част е потвърдено решение №І 40-33 от 01.10.2015г на СРС , по оспорвания от Прокуратурата размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 , т.3 ЗОДОВ , определен на 5 000лв., във връзка с незаконно обвинение спрямо ищеца Д. Г. Д. за престъпление по чл. 201 от НК ,по което е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочват всички основания на чл. 280 ал.1т.1-3 ГПК , предвид изложените съображения се предявява основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Изтъкна се ,че в противоречие с установена задължителна практика на ВКС ,намерила израз ППВС № №4/23.12.1968г и доразвите в реш. №337/2010г по гр.д №1381/2009 ІV г.о , решение по гр.д № 1273/2009г ІІІ г.о на ВКС и др. (неприложени) е произнесен материалноправния въпрос при определянето на обезщетението за неимуществени вреди , как се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла чл. 52 ЗЗД .Изтъква се , че справедливостта на е абстрактно понятие , а свързано с конкретни обстоятелства , каквито в случая са тежестта на обвинението и мярката за процесуална принуда .Обвинението не е било за тежко престъпление по смисъла на НК , наложена е била най-леката мярка за неотклонение.Според Прокуратурата на РБ, въззивният съд не е оценил тези обстоятелства
Постъпил е отговор от Д. Г. Д. , чрез пълномощника му адв С. И..Изложението е без обосновка , решението на СГС не противоречи на практиката на ВКС ,а е в съответствие с нея. Съпоставката между двете посочени решения от практиката на ВКС и обжалваното сочи липса на сходство при решаващо преценените обстоятелства .Няма единен количествен кретирии , както е изтъквано многократно в практиката на ВКС. Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания въпрос за прилагането на чл. 52 от ЗЗД . Въпросът,основан на твърдение за е абстрактно приложен критерий е повдигнат без връзка с конкретното съдържание на обжалваното въззивно решение на СГС и не намира опора в съдържанието на мотивите , отговарящи на установените в тълкувателната практика на ВКС изисквания към решаващата дейност на съда и нейното обективиране , когато се прилага справедливостта при определяне на парично обезщетение . След като обстойно е очертал спорния предмет (стр.1-2 от решението ), въззивният съд съответно е изложил установената , възприета от него фактическа обстановка по делото (стр. 3 от решението ) , където са посочени и фактите , които прокуратурата счита за игнорирани при решаваща преценка Въззивният съд не е игнорирал нито едно обстоятелство , което е от значение за прилагането на чл. 52 от ЗЗД , включително тежестта на обвинението по чл. 201 НК за присвояване, като е изтъкнал ,че то е повдигнато на ищеца за деяние в качеството му на длъжностно лице и е преценил какви неимуществени вреди са произтекли от това Изтъкнат е вида и характера им , както са установени от събраните доказателства . Изрично е изтъкнато,че мярката за неотклонение е била най- леката ,че не се установява преживяната депресия да е била тежка и значителен брой хора да са научили за обвинението . Изложението не съдържа ясно формулиран правен въпрос, който да е конкретен , т.е свързан със съображенията на съда по делото предвид установеното в процеса , за да се изтъква противоречие с указанията по ППВС №4/23.12.1968г. при определено обезщетение по справедливост. В случая , решаващите мотиви на съда съдържат позоваване на естеството на обвинението, което е злепоставящо , неговата тежест, продължителността на наказателното преследване, включваща съдебна фаза, мярката за неотклонение ,а вредите са преценени с оглед личността на ищеца и както са били доказани, доколкото последният е претендирал по- сериозно увреждане . Така в съответствие с установената практика на ВКС е преценен вредоносният характер на конкретното обвинение и по кръга въпроси , свързани с прилагане критeрия на чл. 52 ЗЗД , е спазено указанието по ППВС №4/23.12.1968г , както и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 337 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ) , част от която практика е цитирана от Прокуратурата.Следвало е тези решения да бъдат приложени , за да обсъждат , но за пълнота следва да се изтекне ,че в изложението липсва и обосновка за сходство по основните факти , взети предвид в цитираната съдебна практика и обжалваното понастоящем решение . Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики .Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд , посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС , без решаващо да игнорира никое от тях. Преценката по същество за справедливия размер на обезщетението е намерила място в мотивите на обжалваното решение ,обективирана като решаваща дейност , в достатъчна степен, по изискуемия начин .
Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата. Приложен е договор с адв.И. , по който е изплатено 600 лв възнаграждение , приложен е и списък по чл. 80 ГПК .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №8058 от 04.11.2016г по в. гр.дело № 15568/2015г. на Софийски градски съд
Осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Д. Г. Д. от [населено място], [ЕГН], сумата 600 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .