О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 24.01.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1206 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 8.07.2011 год. по гр. д. № 234/2011 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отмяната на предходното му решение от ВКС, е обезсилил първоинстанционното решение от 17.06.2005 год. по гр. д. № 224/96 год. на Каварненския районен съд в частта му относно конституираните в производството в качеството им на ищци, които не са отстранили констатираните в отменителното решение на ВКС нередовности в исковата молба относно липсата на подписи на предявилите иска ищци и липсата на представени пълномощия за това и прекратил производството по отношение на тях.
Със същото решение въззивният съд оставил в сила първоинстанционното в частта му, с която е признато по отношение на ответниците Й. И. П. и Р. И. П., конституирани в процеса като наследници на М. Й. П., И. Й. Д., Царевка Й. К., С. Й. Ж., А. И. Г. и Г. И. Г., двамата конституирани като наследници на Е. Й. Й., че възстановената на техния наследодател Й. А. Й. с решение № 519 от 19.10.95 год. на поземлената комисия земеделска земя с площ от 80 дка в землището на [населено място], [община], към момента на образуване на стопанството е била собственост на общия на страните наследодател А. Й. А., починал през 1942 год.
Въззивното решение в потвърдителната му част е обжалвано от ответниците по иска с две касационни жалби, подадени в срока по чл. 283 ГПК.
Първата от тях е подадена от А. И. Г., Ц. Й. К. и С. Й. Ж., чрез адв. Ст. Г. с оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и молба за отмяната му.
В приложеното към нея изложение се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като касаторите го обосновават с доводи за допуснати процесуални нарушения – невписване на исковата молба по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите в нея относно подписването й и представяне на пълномощните с оглед установяване на представителна власт, отказ да се допусне запознаване на касаторите с представените по делото доказателства.
Втората касационна жалба е подадена от ответниците Й. И. П., Р. И. П. и И. Й. Д., чрез пълномощника им адв. И. П., с идентични оплаквания за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част – нередовностите в исковата молба не са били отстранени от ищците съгласно указанията на касационната инстанция при първата касация, поради което и не е налице надлежно упражняване на правото на иск.
В приложеното към жалбата им изложение се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с т. 4 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и ТР № 104/67 гд. на ОСГК на ВС по процесуалноправните въпроси относно възможността съдът да се произнесе по същество по спорното материално право при наличие на нередовна искова молба и необходимостта от оставяне на същата без движение, със съответните указания, а не както е процедирал въззивният съд – да насрочи открито съдебно заседание и даване ход по същество на спора.
Против въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение по отношение конституирани в производството като ищци наследници на първоначални такива, и производството по отношение на тях е прекратено, е подадена касационна жалба от адвокат Ел. В., като пълномощник на част от тях. Считат, че като наследници имат право на участие в „делбената маса”. Искат обезсилване, респ. отмяна на решението в тази му част.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тези касатори считат, че произнасянето на въззивния съд относно прекратяването на производството по отношение на тях, въпреки установения факт за качеството им на наследници, е в противоречие с практиката на съдилищата и тази на ВКС, без да формулират конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение по отношение на част от конституираните в хода на производството наследници на първоначалните ищци – И. Ц. В. и Й. А. Д., посочени в диспозитива на решението, е приел, че същите не са изпълнили указанията за отстраняване на нередовностите в подадената от наследодателите им искова молба – да я приподпишат и да изразят одобрение за извършените съдопроизводствени действия, поради което и приел, че от тях не е предявен иск.
За да потвърди първоинстанционното решение в останалата му част, въззивният съд приел, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим, с оглед редовното му предявяване от част от първоначалните ищци /отстранили нередовностите в исковата молба при новото въззивно разглеждане, съгласно указанията в отменителното решение на касационния съд/, които са претендирали установяване принадлежността на правото на собственост върху спорния земеделски имот към миналия момент на образуване на стопанството в патримониума на общия на страните наследодател А. Й., починал през 1942 год., а не в този на неговия син Й. А. Й., на чиито наследници този имот е възстановен с решението от 1995 год. на поземлената комисия. Съдът приел, че участието на всички наследниците не е задължително, с оглед на това, че всички те /наследниците на общия наследодател А. Й./ се ползуват от постановеното решение по спора по иск само на някои от тях, поради което и като е приел, че част от тях са отстранили констатираните нередовности при предявяването му, е постановил решение, с което уважил иска.
С оглед момента на образуване на ТКЗС в [населено място] през 1950 год. и смъртта на общия наследодател А. Й. през 1942 год., въззивният съд приел, че притежаваният от него спорен имот е принадлежал на неговите наследници – пет деца /един син, чийто наследници са ответниците по иска, и четири дъщери, част от наследниците на които са ищците по делото/. Съдът се е позовал на събраните писмени доказателства и заключение на експертиза относно записването на земеделски земи на името на общия наследодател, като приел, че данните за внесена земя в стопанството от сина му Й., който е бил и кооператор, не обуславят извод, че той е придобил правото на собственост върху внесената земя към релевантния момент. Данните за неформална делба между наследниците на общия наследодател, при липса на поддържан от ответниците по иска придобивен способ, вкл. и изключване на оригинерно придобиване по давност на имота от техния наследодател с оглед краткия срок до образуване на стопанството, са обусловили направения извод, че към този момент спорният имот е бил собственост на всички наследници на общия наследодател. Възстановеният на ответниците, като наследници на Й. А., имот от 80 дка, и отказът за възстановяването му по преписката на общия наследодател А. Й., поради наличие на спор за материално право, установява идентичността на спорния имот, в какъвто смисъл са и съображенията по съществото на спора, изложени в отменителното решение при първата касация по делото.
Въззивният съд е съобразил дадените му с това решение на ВКС указания, постановявайки обжалваното решение при новото разглеждане при условията на чл. 218з ГПК /отм./.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, да посочи с оглед представената съдебна практика – задължителна или по конкретни спорове, че тези въпроси са противоречиво решавани от съдилищата или имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулираните конкретни процесуални въпроси в изложението към касационната жалба на Й. и Р. П., и И. Д., с излагане на тезата им по тях, а именно за недопустимост на въззивното решение поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба, не представляват правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които да са обусловили изхода на делото – уважаването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Процесуалните му действия по изпълнение на указанията в отменителното решение при първата касация могат да бъдат проверявани при касационното разглеждане на делото, за което обаче следва да са налице основания за допускането му. Такива не се обосновават с поддържаните от касатори доводи, които представляват оплаквания за недопустимост на въззивното решение, по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК. Отделно от това, не е допуснато и противоречие с цитираната съдебна практика, с оглед данните по делото за приподписване на исковата молба от част от ищците и потвърждаване на извършените процесуални действия по делото, като участието на всички наследници на общия наследодател не е процесуална предпоставка за редовността й, с оглед на това, че същите са обикновени, а не задължителни другари. Постановеното по иска на част от тях решение ползува всички наследници на общия наследодател, с оглед постановяване на решението на поземлената комисия съобразно със съдебното решение по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което и доводите на касаторите, чрез адв. Ел. В., освен че не обосновават основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, са и неоснователни. В случая не се касае до делбено производство, за да е необходимо участието на всички съсобственици, а до спор за материално право.
Не е налице обосноваване наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, релевирано от касаторите А. Г., Ц. К. и С. Ж. в изложението им, тъй като поддържаните съображения представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения – основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Обосноваването на това основание не отговаря на разясненията по т. 4 на ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, извън липсата на формулирани правни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл и които да са обусловили изхода на спора.
Поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в изложенията на касаторите, касационното обжалване на въззивното решение и по трите подадени жалби не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 392 от 8.07.2011 год. по гр. д. № 234/2011 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: