О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 23.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1745/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 522 от 7.08.2009 г. по гр.д. № 468/ 2008 г. на Софийски окръжен съд ответницата Ж. Н. К. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на Г. Х. , Б. Х. и М. Х. дворно място с площ от 22, 40 кв.м. от собствения им УПИ * в кв.15 по плана на с. П., Софийска област, които ответницата владее без основание.
Ответницата Ж. К. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесулните правила. Поддържа, че са налице и трите предпоставки за допускане на жалбата до разглеждане по чл.280, ал.1 ГПК, но не формулира кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд.
Ищците оспорват жалбата както относно нейната допустимост, така и по същество.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са собственици на съседни имоти- ищците на УПИ *, а ответницата- на УПИ * 99 в кв.15 по плана на с. П.. М. двата имота ответницата е поставила ограда, която навлиза в този на ищците и заема от него 22, 40 кв.м. За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че ответницата владее спорната част без основание, тъй като е изградила оградата в отклонение от регулационната линия. За установяване на точното местонахождение на последната съдът се е позовал на заключението на единична и тричленна съдебно- технически експертизи, които пък са изготвени чрез графично измерване на базата на извадки от действащия регулационен план на населеното място и при отчитане липсата на трасировъчен карнет за изменението на регулацията от 1997 г., разрушената осова мрежа и липсата на протоколи за определяне на строителна линия по предходния план от 1971 г. Ползван е траен кадастрален елемент- масивната сграда в парцел ****, собственост на ответницата.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено от касаторката, представлява възпроизвеждане на касационните оплаквания за необоснованост на решението и твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. В този вид и съдържание изложението не може да обоснове наличието на някое от основанията за допускане на касационно обжалване. Преди всичко липсва посочване на същественият матералноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и във връзка с който се иска да се произнесе и касационната инстанция. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК същественият за делото въпрос се формулира от касатора, той е винаги конкретен и има правен, а не фактически характер. ВКС не може служебно да формулира въпроса, извличайки го от данните по делото и от изложените в касационната жалба факти и обстоятелства. Доколкото е допустимо ВКС само да уточни и квалифицира въпросите и тъй като в изложението се навеждат доводи във връзка с неточно определяне площта на имотите, може да се приеме, че касационната проверка се иска именно във връзка със значението на площта на имотите при решаването на един спор за собственост и как следва да се реши спора за точното положение на регулационната линия между парцелите при липсата на трасировъчен план, разрушена осова мрежа и протоколи за дадена линия на строеж.
Приложените към жалбата решения на отделни състави на ВКС по конкретни казуси обаче нямат отношение към поставения въпрос, нито се излагат други основания за допускане на касационното обжалване. В тях се разглеждат въпросите за правомощията на въззивния съд и естеството на въззивното производство, но те се свързват не с основанията за допускане на касационно обжалване, а с тези за неправилност на решението.
Във връзка със значението на площта на имотите следва да се посочи, че има трайно установена практика на ВКС и съдилищата, според която имотите се индивидуализират с техните граници, докато площта има производно и спомагателно значение. Индивидуализирането на регулираните имоти става с данните от плана, както е процедирал в случая и въззивният съд, а относно пренасянето на тези граници върху терена и установяване на точното им местоположение е ползвано заключението на съдебно- техническите експертизи, които са посочили въз основа на какви способи за измерване са направили своите изводи. Решението на съда е взето въз основа на всички доказателства по делото, като са обсъдени и данните за липсата на трасировъчен план, разрушена осова мрежа и на протоколи за дадена строителна линия и са изложени съображения защо не се възприема заключението на една от експертизите, така че тези обстоятелства нямат самостойно значение и не обосновават допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 522 от 7.08.2009 г. по гр.д. № 468/ 2008 г. на Софийски окръжен съд.
Осъжда Ж. Н. К. от гр. С., ж.к. Дружба, бл.64, вх. Б, ап.18 да заплати на Г. К. Х., Б. Ц. Х. и М. П. Х. разноски по делото за касационното производство в размер на 450 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: