О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 08.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 43/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1462/ 15.10.2008 г. по гр.д. № 363/2008 г. на В. окръжен съд и решение № 16 от 4.03.2008 г. по гр.д. № 1443/ 2007 г. на Районен съд В. е допуснато да се извърши делба на съсобствения на страните недвижим имот- дворно място от 1800 кв.м., представлаяващо УПИ * 69 в кв. 36 по плана на с. М., ведно с построените в имота две жилищни и една стопанска сграда, при квоти по 4/ 36 ид. ч. за Г. В. Г. , М. В. Г. , В. В. Г. , Г. А. Г. , В. А. Г. Й. и С. А. Г. , по 3/36 ид.ч. за Ц. В. Ц. и Г. Н. Г. , и В. Ц. И. с дял 6/ 36 ид. ч.
Решението е обжалвано от съделителите М. В. и В. В. с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Относно допустимостта на обжалването се позовават на трите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите съделители не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Георги В. е предявил иск за делба на съсобствен имот, произхождащ от общия наследодател на страните- техен дядо Г. Н. , който оставил трима синове, преки наследодатели на страните по делото. Жалбоподателките са противопоставили възражение, че имотът принадлежи само на наследниците от коляното на единия син на наследодателя- В. Г. Н. , като представили и констативен нотариален акт за собственост на целия имот, придобит по наследство и давност, включително и от ищеца Г. В.
За да признае, че имотът следва да се дели между всички наследници, а не само между тези на В. Н. въззивинят съд е приел, че констатациите в съставения нотариален акт са опровергани от събраните по делото доказателства, които установяват, че и след смъртта на общия наследодател тримата му синове или техните деца са посещавали имота и са го считали за общ наследствен имот, независимо че в него останал да живее само Г. В. От своя страна той не е изразил намерение да свои имота и да отблъсне владението на другите наследници. Според тези доказателства и поради факта на предявяване на исковата молба от страна на Г. В. е прието, че той не се позовава на придобивна давност, въпреки съставения нотариален акт по обстоятелствена проверка / което е станало без негово участие по признание на сестрата М. В. / и затова съдът е допуснал делбата на имота между всички наследници.
Като въпрос, който е от значение за изхода на делото се поставя този за възможността един наследник да се позове на придобивна давност в своя полза, като се снабди с констативен нотариален акт, а след това да заведе иск за делба на същия имот, като го счита за наследствен. Въпросът обаче не е поставен коректно, и въобще не стои по делото, тъй като е установено, че ищецът Г не е участвал в производството по съставяне на акта, а то е движено от сестра му М. без съответно пълномощно.
Съществено за делото е обстоятелството дали са опровергани констатациите в нотариалния акт и кой носи доказателствената тежест за това. Настоящият състав на ВКС намира, че тези въпроси са решени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, тъй като е съобразено представеното ТР № 178/ 86 г. на ОСГК, че тежестта на доказване пада върху този, който оспорва акта- в случая това са всички други страни по делото, вкл. и ищецът, тъй като в производството по делба те имат качеството едновременно на ищци и ответници. Решение № 1349/ 2002 г. е за правния интерес от установителния иск за собственост, но той като по настоящото дело този въпрос не се поставя, то е неотносимо към преценката за допустимост на жалбата. Обжалваното решение е в съответствие и с практиката по приложението на придобивната давност, когато на нея се позовава един от наследниците, като в случая тази практика е представена от приложеното решение № 634/ 2003 г., на което по принципните въпроси за елементите от състав на чл.79, ал.1 ЗС настоящото не противоречи.
Не са налице и основанията за допускане на обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не се представят доказателства за противоречива съдебна практика, а също и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- тъй като не се обосновава непълнота или неяснота в правната норма или в дейността по тълкуването й, или неправилна съдебна практика, която трябва да се преосмисли или промени.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационна жалба вх. № 1* от 27.11.2008 г., подадена от М. В. Л. от гр. К. и В. В. Д. от гр. С. против въззивно решение № 1462/ 15.10.2008 г. по гр.д. № 363/2008 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: