О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 04.06..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 186/10г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Ж. и А. И. Ж. от гр. С. срещу въззивно решение № 664 от 03.12.09г., постановено по в.гр.д. № 652/09г. на Плевенския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 1* от 27.05.09г. по гр.д. № 4910/08г. на Плевенския районен съд и вместо него е допуснал съдебна делба между А. А. Ж., Е. Ф. Ж. , С. И. Ж. и А. И. Ж. на УПИ ХІІ-1739 в кв. 59 по плана на гр. С., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански постройки при квоти 14/36 ид.части за първия, 8/36 ид.части за втората и по 7/36 ид.части за останалите двама съделители.
По делото е установено, че страните са наследници по закон на М. Н. Ж. , починала през 1994г., която е била собственик на процесния имот съгласно съдебна спогодба от 24.03.1981г. по гр.д. № 577/81г. на ПлРС. Първият съделител е неин син, а останалите съделители са преживяла съпруга и деца на починали други двама нейни синове – М. А. Ж. и И. А. Ж. С нот.акт № 131/08г. ответниците С са признати за собственици на имота по давностно владение, наследство и делба. За да допусне делбата на имота при посочените права решаващият съд е приел, че ответниците не са придобили същия по давност, тъй като до смъртта си през 1998г. в него е живял М. Ж. , а двамата ответници са го завладели едва през 2000г.-2001г. и до предявяването на иска за делба на 19.12.2008г. десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е бил изтекъл.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за осъществяването на елементите от фактическия състав на придобивната давност; по въпроса за начина, по който следва да бъде извършвана преценката на събраните по делото доказателства и по конкретно на свидетелските показания, както и по въпроса опровергани ли са и как констатациите на нотариалния акт по обстоятелствена проверка и кой носи доказателствената тежест за това. Поддържа се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата А. А. Ж. и Е. Ф. Ж. считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Тъй като в случая касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика (постановления на Пленума на ВС, ТР на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, ТР на ОС на ГК на ВКС, ТР на ОС на ТК на ВКС или на решения на ВКС по чл.290 ГПК) и при липсата на противоречие с такава следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Доколкото същите се позовават на противоречие с ТР № 178/86г. на ОСГК на ВС, служещо за ръководство на съдилищата, и с две решения на ВКС по конкретни спорове, постановени по реда на отменения ГПК, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г на ОСГТК).
В разглеждания случай не е налице никакво противоречие между обжалваното решение и представените от касаторите Р № 216 по гр.д. № 657/01г. и Р № 508 по гр.д. № 740/02г. на ВКС, в които е прието, че сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижими имот, ако го владее само за себе си в продължение на повече от 10 години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници, тъй като въззивният съд не е възприел друго становище по този въпрос, а съображенията му за неуважаването на правоизключващото съсобствеността възражение, както се посочи по-горе, са други. Липсва противоречие и с посоченото тълкувателно решение, с което е прието, че тежестта на доказване на неистинността на нотариалния акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка пада върху този, който го оспорва, тъй като в случая въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства констатациите в посочения нотариален акт са опровергани. Представеното определение № 126 по гр.д. № 3139/08г. на ВКС е постановено по реда на чл.288 ГПК и не попада в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед изложеното подадената от С. И. Ж. и А. И. Ж. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски за настоящото производство в полза на ответниците по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 664 от 03.12.09г., постановено по в.гр.д. № 652/09г. на Плевенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: