О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр. София, 04.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 151/10г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. С. и В. Н. С. срещу въззивно решение от 17.07.09г., постановено по в.гр.д. № 50/07г. на Софийския градски съд, ВО, 2б състав в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение от 12.04.2000г. по гр.д. № 4115/99г. на Софийския районен съд, 45 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от Й. Н. С. и В. Н. С. против РП. “Н”, с. К. искове по чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ овощна градина в с. К., м.”А” с площ от 6000 кв.м. и по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение са ползване в размер на 972 лв. за периода 24.04.98г. – 05.10.98г.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решението на районния съд и вместо него е уважил ревандикациония иск по отношение на реална част от УПИ ХVІІІ-1047 в кв.49 по плана на с. К., целия с площ от 1 200 кв.м. и по отношение на УПИ ХХІV-1047 в кв.49 по плана на с. К. с площ от 935 кв.м., както и иска по чл.59 ЗЗД изцяло. В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Прието е, че с нот.акт № 63/1937г. наследодателят на ищците е закупил нива с площ от 5, 000 дка в с. К., който имот е бил отчужден от него по силата на чл.23 от Наредбата за събиране на данъци и такси, преименувана в Наредба за събиране на държавни вземания. Според действащия регулационен план от 2001г. имотът е заснет с пл. № 1* и за него са отредени посочените два урегулирани имота, които са предмет на делото. За да отхвърли частично ревандикационния иск решаващият съд е приел, че по отношение на построените в УПИ ХVІІІ-1047 пет сгради и прилежащия им терен предпоставките на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ за реституция на имота в полза на ищците не са налице, тъй като сградите са построени законно преди 1991г. от ответната кооперация и по силата на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС прилежащият към тях терен е станал нейна собственост (площта на терена заедно със сградите е 801 кв.м.). За друга част от имота, извън прилежащия към сградите терен, е прието, че реституционният ефект не е настъпил, защото тя не отговаря на действалите към 1997г. изисквания за обособяване като самостоятелен парцел.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за собствеността върху процесния имот, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 6/06 г. на ОСГК на ВКС, както и по редица други въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г на ОСГТК).
В случая касаторите не са посочили конкретен правен въпрос, който в посоченото тълкувателно решение е решен по друг начин, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В допълнение следва де се посочи, че дадените със същото разяснения нямат отношение към настоящия случай и противоречие с тях не е налице.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГП. би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая в изложението по чл.284, ал.3 ГП. релевантни доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед изложеното подадената от Й. Н. С. и В. Н. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски за настоящото производство в полза на ответниците по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 17.07.09г., постановено по в.гр.д. № 50/07г. на Софийския градски съд, ВО, 2б състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: