О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 580
София, 26.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 556/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ф. А. срещу въззивно решение № 65 от 20.03.2012 г. по в.т.д.№ 755/2011 г. на Варненския апелативен съд. С последното е отменено изцяло решение № 45 от 15.11.2011 г. по т.д.№ 75/2011 г. на Силистренския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора иск срещу С. Х. С. от [населено място] за връщане на сумата 112 000 лв., дадена в изпълнение на договор за паричен заем, както и обективно съединения иск по чл.86 ЗЗД за сумата 523.09 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а достъпът му до касационно обжалване е обоснован с наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК
Ответникът С. Х. С. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд приел, че нередовният запис на заповед би могъл да има доказателствено значение на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД и да се ползва с доказателствена сила при иск по чл.240 ЗЗД, само ако от документа може да се направи извод, че има извършено конкретно плащане. В конкретния случай обаче само съдържащото се в издадения от ответника запис на заповед обещание за плащане на определена сума на определен падеж не давала основание да се направи извод, че съшият служи за разписка за получена сума по заемно правоотношение и не е годно доказателство, че между страните е сключен договор за заем. Като допълнителен аргумент е приведено разминаването в датата на падежа в записа на заповед, предхождаща по време с повече от две години твърдяното от ищеца предаване на заемните средства.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че въпросът конвертира ли се записът на заповед в разписка за получени парични средства при положение, че основанието за недействителност на менителничния ефект е изписването на грешна дата, е разрешаван противоречиво в съдебната практика, в подкрепа на което представя множество решения на различни по степен съдилища.
Настоящият състав намира, че така формулирания от касатора е обусловил изводите на съда по спорното материално право и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице соченият от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С Решение № 78 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 29/2009 г., I т. о. ТК, Решение № 21 от 15.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 1144/2010 г., I т. о., ТК и Решение № 54 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 336/2011 г., I т. о., ТК по поставения въпрос е прието, че в хипотеза на нередовен запис на заповед, в който не е посочено основанието и е поето безусловно обещание за плащане, установяването на тези обстоятелства следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, като ако се твърди, че сумата по нередовния запис на заповед е получена по договор за заем, то на доказване подлежат както основанието, така и факта на предаване на парите. Решенията са постановени по реда на чл. 290 ГПК и формират задължителна съдебна практика, като изразеното в тях становище се застъпва от настоящия състав, поради което противоречивата съдебна практика е преодоляна и липсва основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 20.03.2012 г. по в.т.д.№ 755/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: