О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр. София, 10.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 639/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 47 от 24.03.09г., постановено по гр.д. № 34/09г., Смолянският окръжен съд е отменил решение № 500 от 08.12.2008г., постановено по гр.д. № 305/08г. на Смолянския районен съд в уважителната му част и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Р. А. А. против Ш. А. А. и Фефми А. А. , за признаване са установено, че ищецът е собственик на УПИ * в кв.19, с площ от 630 кв.м., по плана на с. П., Смолянска област и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху имота на основание чл.108 ЗС. Прието е, че ищецът Р(предишното му име е било Я. Р. ) е един от наследниците на А. А. А. , починал през 1949г., който с нотариално завещание от 22.04.1944г. му е завещал няколко земеделски имота, сред които нива от 6 ара и ливада от 4 дка в землището на с. П., м.”С”. С влязло в сила решение от 26.04.02г. по гр.д. № 405/00г. на Смолянския районен съд по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено между страните, че същият преди образуването на ТКЗС е бил собственик на посочените и на други два земеделски имота, част от които (280 кв.м.) попадат в процесния урегулиран имот, за собственици на ? ид.част от който, заедно ? ид.част от построената в него двуетажна полумасивна сграда са признати ответниците по давностно владение с нот.акт № 74/07г. С влязло в сила решение 3572 от 04.05.07г. ОСЗГ- С. е отказала да възстанови правото на собственост на ищеца върху процесния имот (такъв отказ е бил направен и с предходно решение от 1998г.) като е прието, че за него същият следва да бъде обезщетен съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. С оглед на това въззивният съд е приел, че ищецът понастоящем не се легитимира като собственик на имота, тъй като не разполага с позитивно, конститутивно по своя характер, решение на административния орган по земеделска реституция. Прието е също, че съдът не е властен с решението си по ревандикационния иск да възстанови на ищеца правото на собственост върху имота, дори постановеният отказ да е незаконосъобразен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена Р. А. А. от с. С., Смолянска област с оплаквания за неправилност, поради противоречие със закона и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че решението на въззивния съд се е произнесъл по въпроса за активната материалноправна легитимация по ревандикационния иск, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците изразяват становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, респ. за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая представените от касатора решения № 410 по гр.д. № 1504/99г. и № 857 по гр.д. № 3008/07г. на ВКС, с които е направено разграничение на хипотезите по чл.10, ал. 7 и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, нямат никакво отношение към релевантния за настоящия спор въпрос, а именно би ли могло при разглеждането на граждански спор за собственост върху бивш земеделски имот, по отношение на който административният орган е постановил отказ, съдът да приеме, че предпоставките за реституция са били налице и да признае ищеца за собственик на имота. Ето защо противоречие между тези решения и обжалваното решение не би могло да съществува. Липсва каквото и да е противоречие и с решение № 24 по гр.д. № 1912/97г. на ВКС, с което е прието, че искът по чл.108 ЗС е преждевременно предявен, ако към решението на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ липсва заверена скица на имота, както и че съдът по този иск преценява самостоятелно дали е възникнало право на собственост, без да е обвързан от позитивното решение на поземлената комисия, ако то противоречи на закона. В случая поставеният по-горе въпрос е решен в съответствие с константната практика на ВКС (ТР № 1/97г. и редица други решения по конкретни спорове), съгласно която решенията на общинските поземлени комисии (сега ОСЗ) по чл.18ж, ал.1 и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху земеделски земи в стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, и според която съдът не е компетентен да възстановява право на собственост върху земеделски земи (още по-малко това би могло да стане инцидентно при разглеждането на граждански спор), тъй като съгласно ЗСПЗЗ това право е предоставено единствено на посочения административен орган.
С оглед изложеното подадената от Р. А. А. не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № решение № 47 от 24.03.09г., постановено по гр.д. № 34/09г., Смолянският окръжен съд.
О с ъ ж д а Р. А. А. от с. С., Смолянска област да заплати на Ш. А. А. и Фефми А. А. от същото село с. лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: