О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр. София, 10.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 663/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 52 от 10.03.09г., постановено по гр.д. № 48/09г., Хасковският окръжен съд е обезсилил като недопустимо решение № 141 от 03.11.2008г. по гр.д. № 507/07г. на Х. районен съд, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на дворно място с площ 466 кв.м. в гр. Х. между М. С. К. и А. К. К., от една страна, и Н. Х. К. и Р. Х. К. , от друга страна, и е прекратил производството по делото. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предявеният от М. К. и А. К. иск е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес, тъй като същите притежават в режим на съпружеска имуществена общност 5/6 ид.части от процесното дворно място (ответниците притежават по наследяване останалата 1/6 ид.част) и съгласно чл.32, ал.1 ЗС същите следва да вземат решение как то да се използва и управлява. Прието е също, че в случая съдът не е компетентен да замества волята им в тази насока чрез съдебния си акт и че искът би бил допустим само в случаите, когато не може да се образува мнозинство за вземането на решение за ползването на общата вещ или ако вече взетото от мнозинството решение е вредно за общата вещ, включително не е в интерес на собствениците, представляващи малцинство от дяловете.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. С. К. и А. К. К. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли в производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът да се произнесе със свой акт по същество, независимо от квотите в тази съсобственост и при липса на споразумение между съсобствениците за начина на разпределение на съсобствената вещ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на няколко решения на ВС и ВКС по конкретни спорове, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият правен въпрос е разрешен по различен начин. В разглеждания случай обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от касатора решения на ВКС – № 131 по гр.д. № 4106/07г. и № 1* по гр.д. № 4478/07г, тъй като със същите са уважени искове по чл.32, ал.2 ЗС, но при различни от настоящата хипотези – когато не е било възможно да се формира мнозинство относно ползването на общата вещ. Липсва противоречие и с решение № 1* по гр.д. № 4289/07г., с което е приета за допустима искова претенция по чл.255 ГПК/отм./ за установяване несъществуването на изпълняемото право, признато в полза на ответника с влязло в сила решение, с което по реда на чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на съсобствен между страните недвижим имот (от мотивите към решението не става ясно при наличие на какви предпоставки е било уважено искането за разпределение на ползването, тъй като същите не са били предмет на разглеждания спор), доколкото решените с това и с обжалваното решение правнорелевантни въпроси са различни. Ето защо предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК също не са налице.
С оглед изложеното подадената от М. С. К. и А. К. К. не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 10.03.09г., постановено по гр.д. № 48/09г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: