Определение №729 от по гр. дело №313/313 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 729
 
гр. София, 31.07.2009 год.
 
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
                                                                       
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 313 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 253 от 3.12.2008 год. по гр. д. № 445/2008 год. Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 19.06.2008 год. по гр. д. № 1793/2007 год. на Видинския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Л. Т. Д. от с. А., община В. против Е. П. Д. от гр. Р., В. Т. П. от с. А. и Г. К. П. от гр. В. искове за отстъпване собствеността и предаване на владението върху имот, представляващ УПИ * – 892 в кв. 2 по плана на с. А., с площ 880 кв. м., незастроен, при описаните в решението граници, както и за отмяна на нотариалните актове на ответниците.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Л. Т. Д., чрез пълномощника му адвокат Ел. С. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което исковете му бъдат уважени.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд относно владението, придобивната давност, евентуално изтекла в полза на съсобственик, както и процесуалноправните въпроси относно доказателствените средства за установяване намерението за своене на имота, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците не са взели станвище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за собственост на касатора е отхвърлен, въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и приел от фактическа страна, че спорният имот представлява част от един по-голям имот, който през 1946 год. заедно с други имоти, наследодателите на касатора и първия ответник – братята Т. и П. , получили в общ дял на основание делба. В част от него първият си построил къща, а вторият засадил лозе, което обработвал до смъртта си, а след това и неговата съпруга продължила фактическата власт, вкл. като го давала на други хора да го работят. Съдът е приел, че е налице явно и спокойно владение от страна на наследодателя на първия ответник, неговия баща П/Панто/ от 1954-1955 год., когато братята фактически си разделили общия имот, и същото е продължило и в лицето на неговите наследници до позоваването на придобивна давност от страна на сина му Е. през 2007 год., когато се снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Проявлението на правните последици на придобивната давност с позоваването на същата изключва претендираното от ищеца право, като съдът обсъдил и доводите на последния за записването на имота на името на неговия баща Т, като неоснователни, тъй като единствено записването в разписния лист не представлява доказателство за принадлежността на правото на собственост. Поради липсата на първата от кумулативно предвидените предпоставки на ревандикационния иск, а именно ищецът не е установил, че е собственик на спорния имот, въззивният съд направил извод за неоснователността на предявения от него иск.
Действително, решаващото съображение на съда, за да отхвърли иска е направеният извод, че първият ответник е собственик на имота на основание давностно владение в необходимия срок и наследство, поради което и поставените от касатора в изложението материалноправни и процесуалноправни въпроси са такива, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение. Произнасянето по тях е обусловило изхода на спора, но той е решен от съда въз основа направената преценка на събраните доказателства. Изложените от касатора оплаквания в тази насока представляват касационни основания за неправилност на решението. За да е допустимо касационното обжалване, след което те могат да се разгледат, следва да са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки, а в изложението се поддържа това по т. 3. За да е налице то обаче, следва произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, вследствие на което ще се стигне до отстраняване на неясна или непълна правна норма, каквито твърдения не се съдържат в изложението към жалбата. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС не е неясна или непълна, тъй като в чл. 68, ал. 1 ЗС се съдържа определение на владението, поради което и изложеният от касатора довод в тази насока е неоснователен. Освен това по разрешените въпроси относно владението, придобивната давност, вкл. и в полза на съсобственик, доказателствата за установяване на промяна на намерението на този, който упражнява фактическата власт върху имота за своене само за себе си, чрез обективирането му в съответните действия, е налице утвърдена съдебна практика и не са налице обстоятелства, обуславящи промяната й, нито се налага друго, извън вече приетото в практиката тълкуване на закона относно института на придобивната давност, вкл. и в отношенията на съсобственици, каквито несъмнено са били наследодателите на касатора и първия ответник към момента на получаване в общ дял на имота, част от който е спорният парцел. Тези обстоятелства не са били и спорни между страните.
Поради изложените съображения за липса на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 253 от 3.12.2008 год. по гр. д. № 445/2008 год. по описа на Видинския окръжен съд по подадената от Л. Т. Д., чрез пълномощника му адвокат Ел. С. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар